Бяга тя момичето от фронта и настръхва при всеки твой поглед... Мисли си за теб и за любовта и за всеки твой мил жест и твоя тревога. Мила, готина и добра можеща е тя. Невинна и наслаждавайки се на живота, знаеща и умна. Но ти къде ли спиш когато тя мисли си за теб сега. Как ли можеш ти да не я обичаш, да не я погледнеш дори. Какъв си такъв. Гледаш само алкохола и не знаеш на къде да потеглиш и да не можеш да си тъй добър и нежен с нея. Защо си заблуден тъй като овца и не виждаш любовта. Мислиш за секс и за алкохол, не ти трябвало семейство не ти трябвали деца, а кой ли ще ти обърне внимание като остарееш. Надявам се да успееш да си отвориш очите да спреш да живееш в заблуда и да се върнеш в реалността. Малко трудно го написах всичко това, но за всички заблудени, моля върнете се и стъпете здраво на земята и моля заживейте в реалния свят. Осъзнайте се, мъже, защото тез случай не са един и два. Времената са трудни и безпарични, но за това сме българите, за да се борим. Надеждата умира последна.
© Ребека Иванова Всички права запазени