29.01.2022 г., 12:42 ч.  

Истината и лъжата 

  Проза » Други
910 7 18
2 мин за четене

/философски диалог/

- Това е лъжа! Лъжа! Лъжа…

- Хората го казват…

- Но ти знаеш, че не е така, нали?

- Абе, знам… Но се говори…

- Истината е друга… Истината…

- Остави истината! Дай да обсъдим какво говорят хората…

- Защо? Лъжа е… Сам го признаваш…

- Вярно, лъжа е… Но щом се говори – да го обсъдим…

- Какво да обсъждаме? Да измислям?

- Ако трябва – признай си…

- Кое да призная? Лъжа е, защо да измислям?

- Да, но… Говори се! Значи има нещо…

- Какво да има? Нали и ти каза…

- Много работи се казват… Дай по-добре да приключим с това. Признай и…

- Защо? Лъжа е! Какво да признавам? Какво да измислям?

- Прав си… Разбирам те… Обаче…

- Няма „обаче“!!! Няма! Има една лъжа и…

- Да, да… Но ще ти олекне, ако я признаеш… И никой няма да те осъди, че си признал…

- Абе, ти… Луд ли си? За кой път казвам – ЛЪЖА е!!!

- Съгласен съм… Но е дълга и широка да доказваш, че е лъжа, че не си виновен в нищо, че… По-добре признай и да приключваме…

- Защо? Остави тия хора, махни тая лъжа… Дай да видим истината! За истината да говорим!

- Извинявай, но време няма! Кога да говорим за някаква си истина? Признай си и…

- Лъжа е! Защо сам да се клеветя?

- Ето пак…

- Истината…

- Трябва да приключваме. Нямаме за кога…

- Но истината…

- Да беше си признал – можеше и за това да отделим време. Малко…

- Защо толкова празни приказки за една лъжа?

- Защото хората говорят! Това е важното… А истината… Тя си е твоя. И не си я доказал…

- Но лъжата…

- Да, и лъжата не е доказана… Обаче – хората говорят! Хората… Е, ще се видим някой път. Когато признаеш…

- А истината?

- Кому е нужна? Ако случайно хората заговорят за нея… Може би… Евентуално… Някога…

 

 

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??