Знаеш ли какво е да обичаш, но да не си обичан? Да мечтаеш, а да знаеш, че мечтите ти никога няма да се сбъднат? Всеки ден да се срещаш с предмета на чувствата си, но вместо любов, да получаваш само обиди и присмех? Да дишаш заради Него, да живееш истински само край Него, да те боли, когато за секунда-две изпълненият му с презрение поглед се спре върху теб? И въпреки болката, която ти причинява, Той да бъде твоят живот..
Докато една сутрин се събудиш и осъзнаеш, че това не е любовта, която си чакала. Не е любовта, заради която си струва да живееш. Не е любовта, която ти дава сила да продължиш напред. Не е любовта, която желаеш. Това е тази любов, която смачква хората, принизява техните идеали и убива желанието им за живот. Тази любов, която закрива слънцето, вместо да го кара да свети по- силно. Тази любов, която носи болка и страдание, не е истинската...
И след това съдбоносно утро Той вече не е центърът на ТВОЯ живот. Презрението му към теб не е причина да плачеш, не си измъчвана от ...