Исках да си събера багажа в стар евтин куфар, да изляза гневен навън, да вляза в случайно жълто такси и да поема към летището, без да се изтезавам, пътувайки натам, с мисли за това какво е било и какво можеше да бъде. Да избягам, бе най-лесното и глупаво решение, което имах избор да взема, огорчен, объркан и обезсилен от особените, неприятни обстоятелства, които ме смаляваха, задушаваха и унищожаваха. Но гласът на разума ми крещеше, че истинските Мъже не правят така, защото безсмисленото поведение не е заложено в кръвта им и те се чувстват отблъснати от неговите проявления. Остават там, където са, дори и да им коства водопад от сълзи, които умишлено ще прикрият под забележителната сила на личността си, за да не ги помислят за слаби. Независимо че слаби се раждаме и още по-слаби умираме, те ще го сторят и повторят, докато не се убедят, че опасността да бъдат възприети като крехки, раними и чувствителни, е преминала напълно. Не мога категорично да потвърдя към коя категория принадлежа, н ...