И все пак, ето, че дойде време, когато на мястото на старите белези се появи нова рана – по-голяма и дълбока от останалите. Да, и тя ще зарасне като тях, но ще остане белег, който едва ли някой ще успее да го заличи. За момент кръвта, която се стича от нея, спира, щом видя усмивката ти. Нежният ти поглед отново лекува, но щом си тръгнеш, надеждата умира и кръвта отново започва да шурти. Знам, че всичко свърши, но не ми се иска да повярвам. Сякаш се събудих от най-прекрасния сън и отново се изправям пред жестоката реалност на болка и отчаяние. Опитвам се отново да заспя, но уви! Беше твърде хубаво, че да е истина. Благодаря ти за прекрасните 9 месеца, в които ти беше до мен, но всичко хубави си има своя край. ОБИЧАМ ТЕ.
© Пепси Всички права запазени
Хубаво, но много кратко. Пиши ги по-дълги тези части. Поздравче!