Живяли някога две деца. Момиче и момче - Ани и Митко. Приятели били и то много добри. Един ден Ани почувствала някакво странно чувство, което било изпълнило сърцето и със нежност и топли чувства. Това била Любовта. Тя дошла при нея, за да й покаже едни от най-красивите блага. Ани се била влюбила в Митко, който неотдавна също бил покорен от любовта. И така двамата били заедно, щастливи и влюбени, природата се радвала както никога до сега. Птичките пеели с тях, животинките си играели. Всичко наистина било прекрасно, докато един ден Митко не паднал покосен от смъртна болест. В предсмъртния си час той казал на Ани, която седяла до него, а от очитед и капели горещи сълзи:
- Мила моя, аз умирам, но дори и мъртъв, аз винаги ще нося тази любов в сърцето си - дори то вече да не бие! Няма да те забравя!Обичам те, Ани! - казал с треперещ глас.
- Мили мой, на друг сърцето си не ще да дам. То е твое завинаги. -шепнейки тя през сълзи. Обичам те! - и го целунала с устни по горщи от огън. В този миг М ...