От едно момиче с отдавна разбито сърце...
Живеем с мисълта, че някой ден тя просто ще дойде... Любовта... Ще дойде така истинска и чиста и ще ни пренесе в свят на щастие, усмивки, свят, в който няма лоши неща... където всичко е толкова просто... и чисто, истинско...
Срещна я... Къде ли... той беше до нея много време... Просто стоеше всяка вечер там... толкова самотен, мълчалив, почти нищо не знаеха един за друг... и тя просто се влюби... В сините му очи, така истински и дълбоки, неразкриващи душата – душа силна, преживяла много... Гледайки ръцете му, мечтаеше да ги докосне, да ги усети, да знае, че я държи здраво и никога няма да я пусне. Всичко отстрани е хубаво и прекрасно, сякаш е приказка, която няма край, просто се разказва и е уникална по своему, някакъв странен начин на действие и всичко останало...
Но приказките не стават реалност, нали... Това не е любовна история, а историята на момичето с разбито сърце…
Бяха изминали години от последната им среща и тя го мразеше, не можеше д ...