„Аз съм малка чашка за чай. Порцеланова. Приличам на много други чашки или може би те приличат на мен. Имаме едно и също предназначение - хората пият чай от нас. Наливат от едно голямо нещо, което мисля, че наричат чайник, една топла димяща течност, която понякога пàри, и след това отпиват от нас грациозно. А когато не ни използват, ни нареждат по много красив начин в един шкаф.
Но макар че приличам на другите чашки или може би те приличат на мен, аз съм различна. Или може би те са различни от мен, не зная. Но всички те - тези прекрасни мънички чашки от моя Шкаф, са бели. Бели като сняг или като захарта, която хората добавят към своя чай. Те са толкова красиви! Аз пък съм червена. Много, много червена. Червена като червилото на жените, които отпиват от мен. Но това се случва рядко. Може би защото съм различна и грозна. Постоянно си стоя в моя тъмен Шкаф и слушам разговорите на другите чашки, които впрочем ме избягват. Стоят далеч от мен, горди в своите бели дрешки, а аз стоя сама в пра ...