29.01.2008 г., 14:17 ч.

Историята на Нищото и Всичкото 

  Проза
943 0 8
2 мин за четене
Всичкото отново почука на вратата на нищото. Тя-нищото искаше да не чува, да не вижда, за да не знае, че той-всичкото е дошъл за пореден път. Копнееше да устои на изгарящите я чувства, да преглътне силната си любов към него и да не се затичва за пореден път към входа - при всичкото за нея. Най-накрая да спре да го допуска в дома си, мислите, сърцето си. А как силно желаеше за малкото топлинка, която я очакваше, за сладостта, която беше на път да получи и в същото време се криеше от тези мънички радости, защото предчувстваше, че след тях ще я навестят едни по-силни, грозни, унищожаващи я - тъга, самота... чувство за малоценност.
Тя търсеше решение, но напразно.... Главата й щеше да се пръсне от всичките мъчителни размисли, които я връхлитаха. Една сълза се спусна по бледото й лице и тя се втурна към вратата. А той? Той стоеше там, втренчен в нея. Нищо не се четеше в очите му - бяха изпълнени с празнота, нали погледът е отражение на душата. Беше дошъл за своето и щеше да го получи... Поз ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Костадинова Всички права запазени

Предложения
: ??:??