Тази биография може не само да ви шокира, но и убие от интерес. Разправя се за момче, което се отличава от останалите. Всеки човек е различен, но това момче дори не е човек.

През 1989 г. се ражда момче на име Ивайло. Той интелектуално не отговаря на коефициентите на всеки един човек, искам да кажа, че е много по-умен от нас. Ивайло е уникално индивидуален, лоялен, казва винаги каквото мисли и в същото време знае как да разсмее тълпата. Не винаги остава разбран, защото думите излизат със скоростта на мисълта му. Другите не могат мигновено да захапят тази мисъл и питат:
- Какво?!
   Неговата свръх загадъчна за мен психика ще си остане неразгадана. Момчето винаги е в крачка с провокацията, знае и може винаги да размаже нервната система на когото пожелае. Интересна личност, защото това го самозадоволява и изпълва с непознато за мен чувство. Ивайло отрича, че има любопитство, зависимост, слаба психика, представа и фантазия, но дали е така, ами ако е една проста импровизация на нещо или е просто умопобъркан? Никой не знае, сега за другите е просто умен. Той развива нещо в главата си, изважда тези за каквото бъде попитан (рядко казва "не знам"), но винаги има интересен отговор. Той среща момиче, което само в някои отношения е пълна негова противоположност.
   Тя също е странна, понякога става силно упорита, няма да говорим сега за това, но тази личност променя старото "Аз" на Ивайло и го превръща в нещо друго. Момчето е преминало през купища премеждия, които са оформили характера му с твърдост, упоритост, враждебност и огромен ентусиазъм. Той е зодия скорпион, не искам да пропусна и това. "Човек сам избира по кой път да поеме", Ивайло е тръгнал по лошия, но е запазил в себе си, онова, с което печели приятелство, доверие, любов. Той мрази лъжата!!! Най-силната му омраза е тя. Никога не лъже, не само заради това, че я мрази, но и защото не намира смисъл. Той казва, че е по-удобно да се казва истината, защото след първата лъжа винаги следват няколко поредни. Запитвам се как така това не събужда впечатление у хората?! За мен това е странно, защото е почти невъзможно и твърде перфектно! За съжаление хората днешно време не забелязват такива неща. Едно нещо не бих изтрила от паметта си... веднъж той изръси:
- Повярвай в нереалното, отвори мозъка за всичко и ще проумееш жестоката, нереална реалност. Доста интересно, с безкрайно разтеглив смисъл, изречение. Той не го признава, казва, че било плод на простотия.
  Дори, когато момчето прави опити да изтъкне другото си Аз, той несъзнателно подхвърля интересни фрази. Ивайло е "човек", който си задава въпроси, които не биха се породили и в главата на най-големия гений. Той е твърде странен, за да
бъде разбран. Смята се за боклук и пълно нищожество. За него е неприемливо да се отдаде на мили думи... защо? Защото не ги заслужава, (казва той)  защото не обича изненади. Всъщност, той дори не се има за интелигентен, но въпреки това
отваря тема дори и за най-малкото нещо. Преди всичко Ивайло притежава страхотно чувство за хумор. Физическата му същност също подхвана погледа ми. Той има "страшно" нежни ръце, с пръсти на пианист и добре запазена кожа по тях. Макар цветът на очите му да е най-често срещан, в тях има някакъв особен блясък. Когато ги присвива в момента, когато се смее, момчето се превръща в чиста икона. За разлика от това, смехът му е като груба песен, тя показва много под неговото ниво. Ниво на уличен кретен без никакъв морал.
    Ивайло е висок и не много слаб, косата му е с тъмен цвят, а очите му светлокафяви. Те имат такава дълбочина, че сами издават неговата същност на характера. На вид устните му гадно изкушават, привличат, примамливо дърпат. Много меки и изваяни перфектно. С този външен вид той винаги е център на внимание, особено на женското. Ивайло обаче не мисли така, той страда от малоценност.
   На 15 г.  влиза в затвор за малолетни престъпници. Присъдата му е била 3 месеца по член 198, алинея първа. Там научава какъв е животът в действителност и излиза като съвсем различен човек (промяната била изцяло вътрешна, на психична основа). Но животът му там не е бил особено лош, защото той успял да си намери банда, аутсайдерите там не "оцелявали", казва той. За една цигара затворниците чистели или вършели чуждата работа, (а за една кутия...). Момчето винаги премисля действията си, за да не попадне в отрицателни последствия.
   Когато търпението му се изчерпи и яростта изплува в очите му, той става друг "човек". Способен е да убие, дори да прибегне към самоубийство. Имам ясното чувство, че сега си задавате въпроса:
- Някога той правил ли е нещо подобно?
   Приемам това, което ще ви разкажа, като негов експеримент. Всеки е имал период в живота си, когато е бил доста неуравновесен. Ивайло е експериментирал с хапчета, преживял е огромни семейни конфликти, (стигало се е до външна агресия). Семейството му е разпокъсано. Има двама братя, но живее само с единия,
който му е доведен и е по-малък от него с 3-4 г. Тъй като истинската му майка го е оставила и не я е виждал от 11 г., на нейно място идва втора, а по-късно и трета. Тя се казва Мария. Не само в семейния кръг Ивайло вижда тъмния характер на живота. На улицата, сред приятели и врагове винаги са изниквали проблеми, при положение, че израснал в наркомански квартал. Ивайло започва да пуши на 7-годишна възраст, дори може и да греша, но от много рано! Пронизвали са го с нож, и то не къде, а в собствения му вход (където живее). По принцип Ивайло обича да отмъщава или по-точно да отвръща с това, с което бъде нападнат. Понякога го прави във вид на реч, обогатена със сложни думи.
    Като говорим за думи, реч и прочие, Ивайло обръща огромно внимание на правоговора. Възмутен остава, когато хората около него се изразяват неправилно (иначе нашият човек си говори на жаргон). Той изисква, когато зададе въпрос, да му се отговаря с точност, без заобикалки, премълчаване, кимане с глава или намеци. Той винаги има отговор за всичко, обмислен много добре.
   Отговори, които е просто невъзможно да бъдат неуместни. Ивайло (както всеки  човек)  прави грешки, но много, много рядко! Смятам това за малко ненормално, затова и за още други неща, считам момчето за получовек. Дали всеки родил се е извлякъл полза или цел в живота? Ами за другите не знам, но нашия Ивайло дори няма мечти или наименованието на тази дума за него е друга?!
    Да, така е, защото според него само хората без мечти минават за умни. Ивайло е нихилист. Не вярва в Бог, в чудеса и т. н.  Не вярва в нищо. Той не се моли и определено не обича да му се молят. Няма слаби места, единственото му слабо място е момичето му, за което вече писах. Момичето е минус, а момчето плюс. Те толкова силно се привличат, че понякога се отблъскват временно.
Все пак всеки има проблеми с половинката си. Всеки път щом Ивайло застане срещу мен, аз се заглеждам в него за дълго и откривам много неща. Чудех се защо, когато е в изправено положение, стойката на краката му са под ъгъл? Той ми отговори:
- Защото така пазя баланс, т.е. Ивайло ми обясни, че ако примерно залитне назад, възможността да падне е по-малка. Дори това да е шега, си заслужава да се замислите. Помислете, едва ли той е единственият, който застава така, но сигурно само той знае защо го прави. Обзалагам се, че дори Чарли Чаплин ще остане с пръст в устата. И за най-малките неща, Ивайло има обяснения, колко впечатляваящо!
    Макар да приемам всичко това, като талант, той здравословно не е в най-добрата си форма...

     ... Преди година, две животът му бил застоял по болниците. За него те били вторият му дом. Не бих си простила, ако пропусна факта, че докторът му сложил погрешна диагноза, за щастие по-късно всичко се оправило. Но тези негови лекарски грешки не се били забравили. Сега той е добре, но често се оплаква от коремни, стомашни, бъбречни болки и от лека форма на дископатия.
     За него това да дразни е фундаментално. Той обича да гледа как хората страдат и си скапват настроението. Той е дивак и малко интелектът му не отговаря на външния му вид. Най-много ме шокира училищната му система. Той сега е на 19 години (свършил е училище). Той ми разказа, че се е вясвал там само, когато нямал какво друго да прави.
     Съучениците му го взимали за нов ученик, за непознат. Но най-странното и интересно нещо е, че все пак в края на учебната година се явявал на изпити и без да се е подготвил, той просто и плавно преминавал в следващия клас. Как като е лентяйствал и бездействал, не учил, а почивал, изтървал материала и минавал учебната година?
    Сякаш момчето е новият Алберт Айнщайн. Често негови употребявани фрази са: "мълчанието е знак на съгласие"; "истината боли";"всичко е до внушението"; "който иска получава"; "назовавай нещата с истинските им имена" и др.
    Ивайло е най-добър в речта, макар държанието му да е неетично, ненормално, той наистина е много умен. Най-добър е в речта, защото умее да постави на място човека срещу него,  просто той винаги има резервен отговор за всяка негова дума. Мой учител по рекламна графика, ми каза, че всеки стил музика отговаря на човешки характер. Ивайло слуша стил "габба", травмираща и плашещa болка в главата за всеки, който не слуша тази музика.
   Искам да кажа, че не всеки може да я трае тази музика.
   Някои хора обичат бавния ритъм на музиката, втори обичат пък бързия, трети издивяват на музика в която дори не се усеща ритъм. Там ритъмът е откачил! Може би, уважаеми читатели, се досетихте нашето момче от кои е!? Ивайло е капризен, много капризен, никой, никога не може предварително да знае какво му се яде, но едно имайте наум - има вечно ненаситен глад.
   Единственото, за което се сещам, че яде, е месо, въпреки това, че казва:
- Ям месо, много е вкусно, но не обичам месо, мразя го!
   Дали това е противоречие на вътрешния глас? Според мен Иво системно, всеки ден си противоречи, (той не се усеща или просто се преструва), не знам. И други хора усещат това, но дали така, наистина не знам, а и не ме интересува.
    Неговата идентичност много ме впечатлява и ме изпълва с гордост, че познавам такъв "човек". Той е интуитивен, либерален, понякога рационален, голям енциклопедист, идеолог и интервент - което, да си кажем честно, не е добре. Всеки човек си има недостатъци, но при Ивайло трудно се намират такива.

Може би негов най-голям недостатък е това, че няма недостатъци. Много интересна черта у него е това, че приема всичко буквално и го перифразира в шега. Той казва, че е реалист, но според мен в него се крие повече оптимизъм. Обича да спори, да, но само ако е 100% сигурен в твърдението си. Нещото, което най-много ме дразни в него е вечното подценяване на женския пол. За него женските индивиди са глупави, несамостоятелни, жалки и т.н. Аз просто ненавиждам такива мъжки подобия, които се имат за по-висшестоящи от жените. Те се залъгват, защото женския пол дори не е равен на мъжкия, стои даже на по-високо място от него. Жените винаги ще бъдат с една крачка напред от мъжете. Защо? Защото жените са изворът на живот, те са по-съвършени от хората (въпреки това, че интелектуално са по-слаби от мъжете).  Всяка, абсолютно всяка жена и майка (особено)  преминава през повече трудности и тревоги от един мъж. Не е нужно да дефинирам защо! Ние си го знаем. Аз просто съм възмутена и бавно се превръщам  в шовинистка. Силно ме изнервят различията между мъжете и жените, вечното подценяване на тях и прочие. Един пример:
- Родителските правила, вечерни часове, които се поставят в определен период на възрастта, но най-често при момичетата. Всички знаем защо е така, но дълбоко в мен това ме разкъсва. Не искам да има различия между половете. Бог ги е създал равни, защо трябва да променяме правилата? Аз съм една от онези жени, които мразят това, че са се родили от женската страна. Животът на всяка една съвременна жена, щеше да е далеч по-лесен, ако беше се родила мъж. Но да не забравяме, че мъжете разполагат с минуси, почти наравно с тези на жените! Пример:
- Докато жените имат пълна свобода в това да избират какъв стил дрехи да облекат, хетеросексуалните мъже нямат това право. Само си представете кое е по-лошо - жена, облечена с мъжки спортни дрехи, или мъж в тясна розова поличка, с капела върху дългата си руса коса?
   Всеизвестно е, че жените са по-красиви от мъжете. А ще е страхотна грешка, ако забравим, че красотата е предимство все пак, нали? Отвлякох се малко, а май трябва да оставим тази тема на заден план?!

Ивайло обича да експериментира, той е скорпион все пак! Тук не се плашете, но е поглъщал голямо количество сол за отрицателно време, после обаче е потъвал в неприятни мъки. Преодолял го е, но се възхищавам на смелостта му да излезе вън полугол при температура - 20 градуса. Издържал е 6 дни без да спи, 3 дни без вода и без храна. Не се радвам, че е издържал много (защото "максът" е една седмица), а на това, че изпитва организма си. Опознава себе си и това колко е силен психически и физически. Знам, че е глупаво, но и е много храбро и интересно. Заедно с Иво, аз всеки изминат ден научавам нещо ново. Ако го питате дали познава останалите, по добре, от колкото познава себе си, той най-вероятно би ви отговорил:
- Че кой съм аз? От край време знам че Ивайло е "човек", който малко от малко научава, как мисли всяка личност (но със собствени средства). Ето защо той винаги казва, че познава останалите по-добре от себе си. Казва също, че често хората бъркат  мисълта с предположението, а това било страхотна грешка. Искате ли малко за силата на внушението? Защото мога да говоря по тази тема в продължение на часове. Откакто Ивайло ми обясни каква може да бъде силата на внушението, оттогава сякаш свързвам всичко с него. Имам вечното чувство, че с внушение може да се направи и невъзможното! Това е велико нещо, но много малко хора се замислят върху това. Според мен Иво може да контролира в себе си важни неща - нещо, което според мен малцина могат. Интересно е, защото ако той стане зависим към нещо, мигновено може да му удари stop-а. Той е свикнал да побеждава, мрази да губи, но и кой обича? Ивайло си доставя удоволствие, като подценява околните, но не винаги е прав в това, защото може да не е опознал съответния човек, а ако е двуличник опознава само едната му страна. Възхищавам се на това момче, наистина много силно. Той не обича да чете книги и да се извинява. За него, за да се извиниш за извършените погрешни действия, трябва да си ги направил несъзнателно. Така трябва да е по принцип, но хората са го забравили. Знаете ли, че в човешкото тяло няма симетрия? Че музиката влияе емоционално на хората, но имало хора, които не слушали музика, защото тя създава емоции, а емоционалните хора били нестабилни?
    Ето ви две неща, които аз научих от този "човек". Той няма такова емоционално въздействие от музиката, тя не му влияе по никакъв начин. За семейството му - спокойно, имайте търпение? Той обича родителите си. Те са страхотни, импулсивни и животът грее в тях. Имат време, пари и свобода за пътешествия по всяко време. "Майка" му е забавна, красива, съвременна жена, която перфектно пасва с майката на любовта му, (чието име също е Мария). Аз лично не познавам баща му, но знам, че е добър човек. Ивайло е преживял много, но винаги е спокоен и тези негови премеждия, не са го белязали. Най-силно ме впечатлява начина му на изразяване, мислене, автоматичните му отговори за всичко и че има огромна информация в главата си, за всяко едно нещо, а е само на 19 г. Той винаги решава проблемите, по възможно най-трудния начин. Решава задачи по математика по своя измислена система, за каквато аз не бих се сетила и използвала, понеже ми е сложна. "Свободен е само този, който напълно съзнава своето човешко достойнство". "Достойнството са грижливо пазените човешки качества". Ивайло свободна душа ли е, прави ли каквото пожелае без да се замисля, има ли достойнство? " Силата на свободата е волята", а неговата е неограничена. Ивайло мисли различно и рядко съжалява за нещо. Защото преди да го направи, внимателно го обмисля. При него няма угризения на съвестта, честолюбие и не признава благородната лъжа. За него тя, каквато и да е си устава лъжа! Диана (неговата половинка) я среща и не след дълго се влюбва в нея. Тя е по-малка от него с две години. При нея също се били натрупали слоеве от трудности.
    Общо взето, те двамата в много отношения си приличали.
    Ето ви една тема, която би ви отворила очите.
    Ивайло мрази самосъжалението и нечестната сила, под която искам да дефинирам... Когато човек иска да нарани (без причина)  някое невинно животно, Иво нарича това - несправедливост, (което е действително вярно). Какво и защо иска да покаже този човек, щом убие едно беззащитно животно?! Несправедливо е, защото този човек, може да нарани животно по какъвто си начин пожелае, докато то не разполага с тези привилегии. Зависи все пак за какво животно говорим. Това да убиеш нещо, което е с 10 пъти по-слабо физически от теб, не те прави по-силен, а по-жалък. Защото това същество не влиза в категорията на убиеца! Самосъжалението ли...? Ивайло мрази моментите, в които някой го съжалява. За него самосъжалението и съжалението към някого е жалко и проява на "слабите" хора. Той не желае никой да го съжалява, просто мрази това! В живота си всеки индивид се стреми към своята социална или референтна група. Неговата е малка и скромна, но така или иначе най-много внимание обръща на момичето, с което споделя своите чувства. Може би малко акцентирам, но то ще е било несъзнателно. Мечтите са вид въображение, а Ивайло казва, че са неосъществими и невъзможни. Но аз знам, че мечтата е осъществима, когато опира на законите на действителността. Има мечти невъзможни, когато възможността те да се сбъднат е просто неосъществима.
    Има хора, които са страшно претенциозни. Те изискват винаги да са отпред в автобуса. По-скромните отстъпват, но има и хора, които изобщо не обръщат внимание на това, къде ще се наместят, само и само да са до прозореца. Не мога да определя Иво от кои е, не знам! Макар и с погрешна преценка мисля, че спада към капризните. Такава остава моята гледна точка. Ивайло смята, че това да пазиш материални спомени е смешно и безсмислено. Заедно с това следва и омразата му към всякакъв тип цвят очи, (освен кафявите). Приятелката му е със сини, но той ги обожава. Може да пренебрегне собствените си принципи и навици, за да угоди на момичето си. Трябва да отбележа, че тя е преживяла много за годините си. Нейният живот също е бил застоял по болниците. Диана страдала от лека форма на епилепсия, а Ивайло от бъбречна недостатъчност, за щастие при него се оказала лекарска грешка, а при Диана объркали диагнозата и с чиста епилепсия. Сами виждате сходството между тях. Тя и до днес се лекува!
    Ивайло мрази и хората да говорят зад гърба му, дори казаното да е добро. Той казва, "ако някой иска да ме пита нещо, да ме намери". По принцип всеки човек мрази това, но само ако това, което казват е неприемливо за тях. При Ивайло, няма разлика между двете, няма значение. Вече писах, че той не вярва в нищо, което не е виждал, но за разлика от него, Диана вярва в почти всичко. Любимият сезон на Ивайло е есента, предполагам, че искате да знаете и това. Неговият девиз е " Живея, за да дразня." Провокираните се изнервят, цупят се и правят опити да му го върнат. Но Ивайло устава спокоен през цялото време и вместо цинизмите да го наранят, те го карат да се смее! Може би всичко е една маскировка или нещо друго? Не знам, но каквото прави го прави добре. Как се отбранява? Ами не само аз го казвам, но Ивайло в такива моменти е най-опасен!!! Сякаш изпада в криза, той не знае какво прави, готов е да убие противника, за да нахрани яростта си. Много хора си мислят, че е малко ненормален на моменти. Дали наистина е така? Питайте него. Дали е болен? Вероятно ще се засмее и ще каже: "Миналата седмица - да, защото бях леко хремав." Той ще разбере, какво имате предвид, но отново както винаги ще се направи на забавен. Диана слушала много истории за Ивайло. Не знаела как изглежда, но много наистина много искала да се запознае с това момче, (чувствала нещо силно и различно, а дори не го познавала). По-късно, тя сменила референтната си група и се присъединила, към неговата. След време тя коренно излязла от старата си същност. Променила обвивката си с нова, по-силна и по-различна. Когато Диана била край Ивайло, чувствала някаква топлина, която не била достатъчна за нея, (тя искала още).
   След известно време, те двамата станали двойка, но незнайно защо си мислили, че нямало да се получи. Диана имала такова чувство, но изпитвала страх, когато това чувство изплувало в съзнанието и, защото друго чувство се борило с него, което подсказвало, че дълбоко се заблуждава. Но за разлика от тях двамата, приятелите им казвали, че много си приличали и пасвали идеално. Все пак взаимната им силна любов, победила вътрешният глас и на двамата. Ивайло не говори много за чувствата си, не е открит, а Диана, както всяко едно момиче, обича да слуша романтични неща. Иво е непредсказуем, чаровен, красив и изваян перфектно от всякъде, поне аз така си мисля, но и го виждам. Харесвам това което виждам в него и то ме радва. Диана вярва на момчето си. Понякога обаче се съмнява ж него, но едва, когато се досети, че никога не би излъгал, тогава спира да го прави. Ивайло казва винаги каквото мисли, но никога каквото чувства, а едно момиче обича да усеща, че е обичана. Да чува, това което иска, да чуе точно онези две думи, които я карат да повярва, че мъжът до нея никога не би я оставил. На моменти Ивайло е романтичен и казва на момичето си неща, които я изпълват с радост и желание за живот. Тя казва, че той е единствения за който мисли всяка нощ, всеки ден, всяка минута и всеки час. Той е този, който би я разплакал от радост, дори тогава, когато не е край нея. Ивайло е този, който изпълва душата и сърцето и с непознато досега за нея чувство. Тя го обича до болка, която избухва в главата и, в момента, в който си помисли,че може да го изгуби. Диана губи желание за живот и изпитва доминиращи негативни емоции, когато някой и изръси, че ще си намери друг, че Ивайло не е бил това, което е търсила. Нея не я интересува, какво мислят останалите, тя истински го обича, иска да е с него и само това. Той е момчето, което тя обича, за което е мечтала и това е най-важното! Ето ви няколко творения на Диана, посветени  само и единствено на Ивайло....

... Ти ме караш да летя, не с крила сладурче мое, с душа. За теб ще мисля без да спра, защото ти си моето момче мечта. Обичам те "нарко", Вечно ще е така. Повярвай ми, слънце, никога няма да те оставя. Без да те целуна не мога да заспя, господи! Треперя цялата! Милото ми "нарко", не можеш да ме разбереш> Силно те обичам, предизвикваш в мен палеж.
..."Нарко", сърцето ми тупти. Ти си вътре, стига блъска, спри. Моля те, седни си почини, защото започва на моменти да боли! Ще те пусна. Бъди спокоен, но за кратко сърцето ми ще спре. Не го допускай... не позволявай на някого да влезе. Не допускай то да спре. Миличко, то без теб ще умре.

Диана обожава това, тя гледа винаги момчето и да е щастливо, после себе си. Тя го боготвори, грижи се за него, все едно е нейно дете. Само Ивайло я изпълва така с живот и поражда в очите и блясък и радост непоклатима. Искам хората, които си задават въпроса - Какво е любов, да прочетат следните неща, които ще напиша. Вие сигурно го знаете, но първата любов е сладка и горчива, но никога не се забравя!
- Обичате да си мислите  за любимия, нали?
- Да сте плътно до него, чувствате огромна неприятна болка, когато се опитвате да кажете колко силно го обичате, но не намирате думи.
- Забравяте всичко, когато сте само двамата, потънали в романтика.
- Само с един негов допир и ви полазват тръпки по цялото тяло.
- На моменти сте толкова горда и щастлива, че сте с него и получавате приятно сърцебиене.
- Вие как мислите, гледате ли на половинката си като на нещо недостижимо, единствено, като на звезда?
   Ако имате всички тези симптоми, честито! Вие сте лудо влюбени!!! Аз знам, че истински обичам, че истински съм влюбена, защото всичко това го чувствам и излиза от сърцето ми, което пее, защото е щастливо! Щастлива е Диана, само ако Ивайло е Щастлив, защото са зависими един от друг. Когато вашето гълъбче поиска нещо, намирате ли начин да му откажете, толкова е трудно и невъзможно. Диана обича всичко в момчето си, очите му, захарните му, меки и сочни устни и още куп неща, които няма смисъл да изброявам, защото нито ще намеря думи нито ще стигна до края. Ревност? Ревността в една любовна връзка е голям недостатък и води само до куцане във взаимоотношенията. Тя е липса на доверие, но може и да е приятна, защото така единия показва на другия, че го обича и не го дели с друг/а. Все пак липсата на доверие води само до провал. Аз ли? Аз съм зодия овен и съм страшно ревнива, макар доверие към моя да не ми липсва. Ивайло притежава от всяко едно момче по нещо и се е превърнал в перфектния мъж. Винаги ли трябва едни влюбени да са "открити" един към друг?  Според мен, НЕ. Колкото и да се обичат, някои неща просто трябва да си останат тайна. Защо? За да има тръпка, интерес, любопитство.  Ивайло е като рядък диамант, като еделвайс, трудно се намира, защото няма себе-подобие. Как мислите любовта има ли залез, така, както си има изгрев? Винаги има при тези, които правят системни грешки. Има вечна любов, макар и трудна за издирване. Тя се усеща и то силно, а ако това, което аз съм изпитала, не е такава любов, тогава не знам какво е, но е страшно сладко това чувство. Гадни чувства обземат Диана, когато се замисли, какво би правила без Ивайло. Тя не може дори да намери някаква идея, не може да се концентрира! Как, по дяволите, тя ще намери такъв дивак? Вярно може да срещне момче, което малко или много прилича на него. Може и да намери друго, което притежава подобен характер или трето със същото чувство за хумор. Но запитайте се, колко е голям процентът да срещне втори, които да има и трите неща? Вярно е и това, че може да намери втори също така красив, умен, забавен, че дори и романтичен (дори нещо повече от стария), но точно със стария Диана е срещнала първата любов и е изпитала неща, които с друг може да се повторят, но няма да са били за първи път.  Майката на Ивайло (Мария Стефанова Стоянова)  е модерна, красива, млада и пълна с живот. Майката на Диана (Мария Степановна Димитрова) също е модерна, красива, млада на вид и пълна до някъде с живот. Семейството на Диана коренно се различава от семейството на Ивайло, защото нейното не разполага с достатъчно пари за почивки. Родителите на Иво пък, постоянно пътуват до Гърция, Турция, Стара Загора и т.н. Малко се отклоних от съществото на книгата, но нали трябва и разнообразие. Ивайло е сродната душа на Диана, както и тя неговата. Имат толкова сходни неща, като например бенките, които са им на едни и същи места. Места като на дланта и в средата на врата. Характерът, хуморът също. Често единия даже, довършва изречението на другия. С еднакви (розови на иглички) коси, обици, стил и каприз. И двамата слушат еднакъв стил музика и споделят едни и същи интереси, но само към определени неща. Сякаш те са акцентът сред останалите двойки, (но всяка би казала това). Те силно бият на очи и винаги са център на вниманието. Защо? Реторичен въпрос! Защото стилът им на обличане, косите им, музиката им, всичко е екстравагантно и не всеки го приема! Но става ли въпрос за храна, нямат нищо общо или начинът на мислене и разбиране, но нали го има израза - "противоположностите се привличат"? Даже и да се разделят, едно да знаете, никога няма да се забравят, защото и в двамата живее една частица от другия. Любовта е красива, цветна, но понякога мътна и пропита с тайни. Искам да знаете и да запаметите, че във връзката на нашите любимци няма скрити тайни, които да са важни. И двамата си вярват един на друг, но понякога и сляпо. Диана много обича да пише, тя е поетична душа. От 11-годишна тя започва да пише и го прави само, когато е силно щастлива или разстроена. Ивайло е страхотен "човек" и мен всеки ден ме изумява с нещо. Той е мързелив, но става ли дума за нещо важно, този мързел се изпарява. Понякога, но много рядко, става сериозен. Рядко се случва, така че не е сигурно дали, някога ще го видите в тази светлина. Диана също е голям мързел, но той изчезва, когато трябва. Тя е мечтателка и голяма фантазьорка. Всяка вечер преди да заспи, мечтае за съвместния си живот с Иво и всичко останало, което ще преживее с него. Диана не може да  без своето момче. Той навсякъде и е нужен. Понякога тя има чувството, че той е единственият във всичко. Когато е с него на разходка, тя не вижда останалите около тях (за нея те не съществуват), погледът и е забил само в един "човек", мисля, че знаете в кой. Той и помага във всяко едно нещо и тя винаги устава очарована, и силно му се възхищава. Ивайло е рационален "човек", не си пада по спорта, изкуството, под спорта искам да кажа - футбола. Той признава, че е расист и че не е рационална личност. Обожава математиката и донякъде историята. Читатели, сигурна съм, че много добре не сте запознати с това как са се запознали нашите половинки! За начало Диана не учила в града, в който живяла, а в гр. Сливен. Всичко и било непознато и я плашело, особено хората. Тя е била стеснителна, срамежлива, странна и малко задръстена. Ивайло за разлика от нея винаги си е бил, умен, самостоятелен, лоялен, странен, и отворен. Тя не познавала никого от този, непознат за нея град. Наистина в началото и било много трудно. С течение на времето обаче, свикнала с обстановката, хората, започнала да пуши и да пие н 14г., а по-късно и започнала да се друса с инхаланти. Това коренно я променило. Наркотиците променят психиката и физиката на човека и показват неограниченото му въображение. Благодарение обаче на тях, те се запознават и намират. В 9 клас Диана решава да напусне общежитието, в което била отседнала. Решила да пътува всеки ден, понеже смятала, че ще и е по-удобно, (още не познавала Ивайло). Тя постъпила рационално, защото така си пробила път към бъдещата любов.   

Диана слушала много истории за Ивайло. Всичките и приятели и казвали, че те много си приличали и трябвало да се запознаят. Тя се чувствала странно всеки път, когато някой заговори за него. Докато един ден, просто ей така, те се срещнали. Тя помни всеки детайл, всеки цвят от облеклото и обувките му, защото силно се впечатлила от вида и характера му. Той я помислил за надута и сладка, нищо повече! Но те още не се познавали официално... След време, когато това се случило, искрите и химията между тях се ускорили и запалели. Оказало се, че Ивайло също употребявал инхаланти, както Диана. Често след училище се събирали, за да се опияняват. В един слънчев ден двамата решили да не викат другите. Уговорили се да се чакат на един виадукт (нещо като мост с тръби и мрежи). Когато човек се на лъха с такъв боклук, той или халюцинира, набива си странни филми, става му забавно или прави неща, които не осъзнава и помни мътно. Това се случи и на двамата. Започнали да се събличат, да се целуват и да потъват в еуфория... След като действието на инхаланта свършило, двамата обвити в неудобство, се дистанцирали един от друг, но щастливи. :) Рядко се случва да правиш първо секс с този, който харесваш и после да тръгнеш с него. И така малко, по-малко чрез инхалантите и химията между тях, двете части от счупено стъкло, се залепили една за друга.

Книгата ви представи двама влюбени, преминали през страшно много дупки в живота си. Тя има доста дълго продължение, но за ваше нещастие, това, което пише, не може да бъде допуснато в сайта и особено не допускам читателите да го видят. Надявам се да ви е харесала Биографията на Ивайло.