2.12.2017 г., 10:55 ч.

Иванова без комплекси 

  Проза » Хумористична
617 0 6
1 мин за четене
Ами пълничка съм си. И? Какво от това? Мъжете не са кучета, кокали не щат да гризат. Та затова се и ползвам с голям успех. Още като се запознах с моичкия, го шашнах. Появявам се аз на вратата, а той ахва: “Боже, какви форми!”. Пък нали съм си и речовита почти колкото сочна, му казвам: “Почакай, още не съм влязла”...
Сега навред ме води с него, горделиво ме показва и като покорител на Еверест позира зад гърба ми...
Това лято поскитахме малко заедно. Ходихме до Африка, на сафари. Водачът там ме пита: “Мадам иска ли разходка на слон?”. Абе, аз искам, ама дали е попитал слона? На връщане го донесох на гръб, слона му със слон. Добре, че съм свикнала моичкия да прибирам всеки петък вечер…
А после отидохме на нашенското море. Ходих до магазина за бански. Все модни такива – слагам си го и изчезва без вест. Казвам на продавачката: “Искам да видя кой ще ми стане”, пък тя се опулила: “И аз искам да видя”...
На плажа моичкият не смее да се отдели от мен. Защото чадър не вземахме, пък сянката с мен ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Малко Иванова...

Предложения
: ??:??