* * *
...Внимателно провря тънкото си тяло на момче в пролуката между ръждясалата решетка и грапавата скала. Пое дълбоко въздух, но тихо - искаше да остане незабележим. Сякаш си даваше сметка, че с някое необмислено движение може да събуди забравените си страхове, притаили смразяващ дъх нейде пред него, във вътрешността на мрачния бункер, останал от времена, които нямаше как да помни.
Отвъд решетката беше пещерата.
Влезе... Пристъпи напред в тишината, пропита от дъха на плесен и влага, и като че ли смутен от собствената си решителност, спря и застина, втренчен в мрака пред себе си. Лъчът от фенера в лявата му ръка стигаше едва на педя напред. Все още не смееше да го насочи нататък... Не беше сигурен дали наистина иска да разбере какво има там, дали е готов да стигне до края. Възпираше го подозрението, че дързостта му можеше да разгневи някого... Неприятни студени капки пот бяха потекли по лицето му, наедряваха, после капеха и попиваха в дрехите. Сърцето с шумни усилия се опитваше да ус ...