Пръстен

   Всичко е толкова объркано и странно.

Една цивилизация, един свят е на косъм да бъдат унищожени, чрез поробване и смърт.

   Намирам се в пределите на странен дворец. Той не е построен с материалите и формата познати на земята. Като че ли  самият дворец беше издълбан в скалиста планина. Като външен вид нямах никакво време да го разглеждам. Трябваше да спасявам собствения си живот и този на света. Тук ставаше въпрос за изключително могъщ пръстен. Всичко бе като в приказката за „Аладин“. Великият магьосник е измамен и силата му е отнета, а той заедно с истинския владетел на целия този свят и народа са пленени и ги чака смърт на следващия ден.

Бях подложен на доста трудности, докато успея да се добера до двореца за да се опитам да проваля церемонията по поробването и взимане на магическите сили. Всичко беше мрачно. Небето имаше тъмно огнен цвят, а почвата мъртва. Нищо друго освен мъртва земя и скали. С доста усилия успях да се промъкна през едни много тясни пещери, за да стигна до този дворец. На края успях да стигна до него. Церемонията беше започнала. Всички се бяха насочили и струпали там, където щеше да се каже заклинанието. Истинския владетел ( млад мъж на не повече от 35 години и не по-малко от 25) беше затворен в килия издълбана в скалите, на магьосника на който бяха отнети силите да потдържа баланса на този свят бе окован в дебели окови.

Измамника бе облечен според случая. Мъж на около 40-50г., около 170см. Висок, около 80кг., с малка брадичка, тъмна коса, зъл поглед.  Той стоеше в наподобяващо каляска или мже би ръчна носилка, носена от роби. Плътно зад него в същата тази носилка бе окованият магьосник. На около имаше събрана невъзможно огромна армия подчиняваща се на този зъл човек. Нищо добро не беше оцеляло и не съществуваше в момента освен мен, истинският владетел и магьосника, които ги очакваше смърт. Злият мъж не ги уби още в началото, защото искаше да гледат, как той взима цялото могъщество и унищожава всичко, което те са направили и потдържали до момента. Чуваха се тъпъни – огромни и тежки и нещо, като рог. Не знам какво е било, не ги видях. Само ги чух. Промъкнах се незабележимо на церемонията. Минах покрай килията на затворения владетел. Когато ме видя се зарадва. Той ме очакваше да се завърна от мисията си за потготовката, чрез която аз трябваше да се справя в една епохална битка, която по-скоро за мен ще е психическа, от колкото физическа.

Минавайки покрай него, той ми каза:

Внимавай да не те види. Трябва да му вземеш пръстена преди да е казал заклинанието, но побързай, защото времето изтече.

На път е да го каже и да погуби всички ни.

   Без да кажа нищо продължих на пред тихо и внимателно. Бях незабележим. Промъкнах се между стражата, минах зад каляската(носилката) и застанах точно зад гърба му. Той бе въодушевен от победата си.

   Нищо не може да ме спре вече. Аз ще стана новият господар на всички, а тези, които откажат да ми служат ще бъдат жестоко убити.

Той се въртеше на ляво и на дясно към тълпите. Аз бях леко приклекнал за да не ме види. Чудех се как подяволите да му взема пръстена. За миг си помислих, че това е капан. Не можех да повярвам, че стражата, която усещах зад гърба си не ме виждаше. Окованият магьосник беше покрит с огромно смарагдово зелено наметало. Казах си – това е капан. Под наметалото не е нашият човек. В момента, в който се опитам да му взема пръстена на този гадняр, той ще се обърне, ще ми се изсмее и ще ме хване.

 За мое огромно щастие това не се случи. Въпреки това обстановката не ставаше по-лека. Напротив! Ставаше все по-напрегната. Той започна да казва заклинанието по отнемане на силите и власта. Започнаха моментално да се чуват гръмотевици в небето, земята започна да кънти. Не си спомням какво казваше, но  тогава той си протегна ръцете напред, за да използва пръстена, като главен елемент от церемонията. Тогава аз изкочих из зад него и се метнах на лявата му ръка, където беше пръстена. Хванах го здраво с двете си ръце. Той се стресна и започна да се съпротивлява. Времето сякаш запшочна да се движи бавно. Виждах всичко на забавен кадър, но мисленето ми беше с нормалната си скорост. Първоначално пръстена не искаше да излезе и за това го наплюмчих. В този момент изкочи много бързо от пръста му и времето се оправи. Тогава окованият маг се появи от някъде и аз хукнах към него, за да му дам пръстена. Към нас се втурнаха войниците, които охраняваха церемонията. Магьосника успя да си сложи пръстена, облиза го (Не знам защо. Може би от радост). В този момент го повалиха петима стражи на земята, като се опитваха да му свалят пръстена, но той вече го беше сложил. Отчаяно протягайки ръце за да не му го вземат отново очакваше ефекта на магията за да се завърне в него. Аз си помислих, че трябва да стане като желание от сорта на: Пожелай си отново да станеш велик и могъщ магьосник и да унищожиш цялото това зло.

В този момент докато бях наблюдател и никой не се занимаваше с мен се случи очакваното. Пръстенът подейства и този магьосник изведнъж се превърна във великан разкъсвайки оковите с лекота. Той каза някакво заклинание и в този момент времето спря на цяло, а в този момент от небето започнаха да се изсипват в огромно количества горящи полуразтопени камъни.  Тогава сякаш се пренесох на друго място, а това, което вигдах се превърна в изображения на хартия. Разлистваше се една много стара книга от незнайни времена и някой разказваше. Струва ми се, че това беше същият този магьосник.

От момента на връщането на силите си всичко заглъхна. Гръмотевиците в небето спряха. Аз наблюдавах с радост за победата и с ужас от това, което се случваше.

 Думите му бяха:

И нека сега се изсипят небесата върху вас и да унищожат всички за дето дръзнахте да проявите наглостта да се опълчите.

Страниците на книгата се разлистваха с различни картинки от случващото се, което беше много зловещо. Разказващият глас продължи:

И тогава всички бяха погубени, а тези, които успяха да избягат и да се скрият останаха преследвани за винаги. Ако отидеха на Юг биваха преследвани от законите и правилата на южните демони и същества. Ако отидеха на запад или на Север ще са преследвани по техните закони и „игри“ (не знам какво трябва да означава това. Звучи като в книгата на Монро, когато се среща с ВВ, където той говори за игри, от които можеш да се загубиш за винаги).

На последната страница, която си спомням че видях, беше изобразена пещера, в която се извършваха подобни мероприятия и от където беше трудно да се измъкнеш изпълнена с капани.

Гласът продължаваше да говори и да обяснява, но на мен започна да ми се затъмнява погледа бавно, докато съвсем не изчезна.