Из:Тайната на греховната принцеса:Една любов и две омрази
Пътят от училище Кашмир,до двореца се стори безкрайно дълъг за инфантата.Имаше усещането,че главата й ще се пръсне от хилядите мисли в нея.За да се разсее погледна през прозореца.Луната светейки, зловещо се скри зад няколко облака.От време на време някалко лъча осветяваха лицето и безкрайно тъжните й очи.Усети тъгата и отчаянието обзели дома й,още щом прекрачи прага му.Всички-майка й-херцогиня Марджари,баща й -херцог Брандън,царят и царицата се бяха събрали в тронната и мислеха как да постъпят.Известно време просто я гледаха.Накрая майка й наруши мълчанието:
-Мадина?Какво,правиш тук?Избягала си от училище,ще ме подлудиш!
-Така е майко,но трябваше.Не е точно бягство,просто възпитателите,не знаят къде съм.Носят се слухове за изчезването на Скай.Ако наистина е така може и аз да съм замесена!-заяви Мадина
-Постъпила си прекалено безрасъдно,като си напуснала Кашмир без придружител.За съжаление това,не са слухове.Синът ми изчезна.От няколко дни Скай го няма.Момичето ми,как може ти да имаш вина?Имаме съмнения ,че принцът е отвлечен от елфите-най-коварните същества в царството.Още утре при зори ще тръгнем да го търсим!_заяви вуйчо й
-Значи съм права.Аз съм виновна...Нека го търся с вас!Училището ни беше нападнато от Даркън.Беше дошъл да си намери съпруга и избра мен...Когато му отказах....-започна принцесата
-Ние те изпратихме в Кашмир,защото мислехме,че е най-безопасно,но сме грешали!Даркън не толкова смел,че да отвлече престолонаследника на Таулед.Но явно си е загубил ума,щом си мисли,че дъщеря ми ще стане негова съпруга.Не можеш да дойдеш с нас!Като инфанта трябва да останеш в двореца!Върви в стаята си!Хайде!-настоя баща й 
Мадина отвори устни,за да възрази,но усети режещия поглед на херцогинята и замълча.Зад тях се чу шум и те се обърнаха.До една от мраморните колони стоеше малко и красиво момиченце.Имаше златисти очи и черни като въглен къдрички.Носеше бяла нощничка с дантелки стигаща до земята.Това момиченце беше Надин-по-малкат сестра на принц Скай.
-Защо сте тук?Ааа,Мадина се е върнала!Колко хубаво!Не мога да заспя ,ела да ми разкажеш приказка!-каза то
Макар да не й беше до това Мадина не можеше да откаже на любимата си братовчедка.Хвана я за малката ръчичка и я поведе към стаята й.Придружителката на принцеса Надин бе задпала на креслото.Явно лудетината много я изморяваше.Вместо да буди момичето Мадина сама приготви леглото на братовчедка си.Сложи я да си легне и я зави с розовия балдахин.Малката принцеса се сви и Мадина легна до нея.
-Много ми липсваше...Когато тримата бяхме заедно беше,много забавно,но със заминаването ти всичко се промени.А сега и батко го няма.А сега и батко го няма.Казват,че изпълнява задачите си,но са разтревожени.-обясни Надин
-И вие много ми липсвахте...В Кашмир бях като пленница.Мядтото ми е до вас!Не се тревожи за батко ди,той е много силен и смел!Съвсем скоро ще се върне у дома!_каза Мадина
-Обещаваш ли?-попита с очакващ поглед момиченцето
-Кога съм те лъгала?Съвсем скоро ще бъдеш с брт ти!Обещавам ти,миличка!-отвърна тя