Къде принадлежа и къде да избягам. Ходих надалеч, но се оказа невъзможно Аз-ът ме следва на всякъде. Тъгата от която не мога да се отърва. Под една или друга форма се явява, но винаги е част от живота ми. Дали това е просто в човешката природа или аз съм сбъркан? И защо по дяволите някак си ми харесва?Дали се чувствам уникален или просто интересен? Дали се чувствам личност или достатъчно безличен за да съм достатъчно близък с околните? Възможно ли е нещастието да ме прави щастлив и възможно ли е някога да се отърва от себе си? Как да надбягам сянката си, този буреносен облак надвиснал отгоре ми. Как да почувствам това блажено спокойствие на обикновения човек. Едва ли не мечтая да се тревожа единствено за кредити и средностатистическите човешки драми. Защо това не ми стига. Защо ми трябва още? Защо когато мога да съм от хората с безкрайна амбиция и мечти за просперитет аз съм тъкмо обратното? Това ли е моят начин да съм пънкар? Това ли искам да съм – контра на всичко и всички, включител ...