Седя на пейка пред блока. Да се чуди човек, как е оцеляла през зимата. Дървена е, става за отопление. То и сегашният сезон не е безопасен за нея – лято е, зимнина се стъкмява. Пак би била полезна. Та седя си и се радвам на този неизползван все още от гражданите енергиен ресурс, разположен под кичесто дърво. И то горкото почти последен мохикан след презастрояването на междублоковите пространства. Жалки останки от...‘Що ли в главата ми се разспростира думата империя? Сещам се за „Империята отвръща на удара”. Затварям очи и започвам да си фантазирам, че съм принцеса Лея. С поизтрита заради заточението на Земята памет. Ама нали Империята е в процес на разпад, явно нещо не са донастроили както трябва и започвам да си спомням...
Чувам някакъв шум, леко поскърцване и като че ме обвива облак прах. Явно космическият кораб, изпратен да ме спаси от пленничеството на тая планета и в тая държава се приземява в остатъка от градинка пред блока. Отварям очи - първи се появява Хан Соло. Оххх, може и да ...