Наближаваше времето, когато Елисавета трябваше да вземе своето окончателно решение.
Вече бяха изминали четирите години, в които бе далече от своето семейство и приятелите, за да получи образованието си в чужбина.
От няколко дни тя бе в особено настроение.
Мислейки за близките си, в сърцето й се пробуждаше чувство, което от много време й липсваше.
Когато замина да се обучава в чужбина, тя промени своите приоритети. Имаше амбиция да инвестира в образованието си и развитието след това. Тези години на концентрация и устояване на принципи я доведоха до абсолютен успех по отношение на мястото й в обществото.
Завършила отлично своя курс на обучение, когато и предложиха добра работа, оправдаваща всичките и усилия през годините, в сърцето на Елисавета нещо се обърна.
Достигнала своя връх, имаща идеална възможност да живее в хармония с принципите си, тя усети силна мъка. Почувства се празна! Въпреки постиженията си тя се срути!
Защото бе в света! Толкова дълго време!
Елисавета тръгна към летището и със изпразнено от съдържание сърце, пое към своя живот.
Нямаше търпение да се завърне в своя град, който бе запомнила със китните си улици, с тополите, които изпращаха различни послания във формата на бели пухчета и с усмихнатите лица, които минаваха покрай родната и къща.
Елисавета се върна в своя път, от който бе избягала, за да запълни празнотата в сърцето си.
Пълен с цялата любов, която тя имаше, животът я чакаше!
Празнотата, обхванала цялото й същество, сега изчезна и тя почувства удолетвореност.
Елисавета бе щастлива.
И това бе нейният избор!