Добро утро, Боб!

   Вчера ходих на пазар, щом излязох от магазина пред мен блесна изключителното и прелестно шоколадово дърво, Боб, не знам как успях да откъсна очи от него! Подминах го с две стъпки и в този момент жената се спря да купува домати. Краката ми трепереха, Боб, застанах с гръб към дървото,  но напираше невероятното желание да се обърна. Какво ли щеше да стане, ако се бях обърнал, Боб? Жената се забави много повече, отколкото можех да понеса, Боб! Някак се прибрахме, но не можех да спра малката нощна музика в главата си, Боб.
   Боб, мисля, че наскоро съм обезумял! Започвам да го виждам навсякъде, постоянно е в сънищата ми. Защо го сънувам, Боб, помогнете ми! Мисля, че съм готов да изневеря на жена си с него, какво да направя, защо ме привлича толкова?
   Боб, има и друго, напоследък се замислям за самоубийството.
   Не мога ли просто да скоча от най-високия покрив и да падна върху асфалтираната уличка до най-близкото училище? До всяко училище трябва да има поне по една по височка сграда, за да могат всички ученици да се мятат когато си пожелаят, да живее ученическото право. И ученикът е човек, също като нас! Човекът има правото да избира как да умре, може да го остави просто на съдбата или може да избере да не е зависим от нищо поне веднъж в живота си! Нали знаете, Боб, не всеки е достатъчно силен да го направи, не се отчайвайте, няма да изчезне населението на планетата. Разбирам, че би било модерно да се самоубиваш, все пак е само веднъж в живота, но не ставайте песимистичен, Боб, не е възможно на всеки да му допадне идеята за дългия полет.
  Боб, мисля, че и вие трябва да помислите за правото на избор, не сте ли си мислили за възможностите, които може да изникнат, когато си дойдете вкъщи? Аз мисля, че е повече от необходимо да прекратите спора със съвестта си, все пак трябва да си поживеете преди да се самоубиете.
   Помислете над думите ми, Боб!
   Убийствено ваш, до гроб - Ноа.