Здрачът обгърна в своята прегръдка полята на Вез'хал. Двете луни изгряха горе в нощното небе. Също като светулки, осветяваха пътя на онези, които отдавна бяха напуснали домовете си за да намерят себе си нейде из горите на планината Вал'хар.
Скъпа беше цената, която трябваше да платиш за собствената си свобода. От страх повечето не смееха да я поискат, камо ли да я платят. Единственото, което можеха да направят е да я сънуват...
Изискваше се несъизмерима смелост и щипка егоизъм да оставиш всичко, което имаш. Всичко онова, за което някога си мечтал и си го постигнал трябваше да го захвърлиш сякаш е било нищо. Сякаш годините прекарани в преследване на мечтите са били просто вятър в твоите шепи. А кой може да хване вятъра?
Независимо дали мечтата ти е била да имаш семейство и хубав дом или да бъдеш войн отдал живота си на отечеството... трябваше да бъдеш готов да го захвърлиш в момента, в който почувстваш, че това вече не ти е достатъчно. Ще бъдеш объркан известно време. Нормално е.
Никога ...