Умори се организмът. Работа, работа, работа… И се появи идея – обновяване. Просто да се проведат избори и подтикне тялото отново да е жизнено и устремено по житейския си път…
Критиките бяха очаквани и логични:
- Остаря мозъкът… Не, че преди беше нещо особено, обаче… Изкуфя, започна сам да си създава илюзии и да вярва в тях… Самовлюбеност, иззвездяване, нагла самоувереност… Мисли само за себе си, лъже, мами, изпростява…
- Друг трябва да поеме ръководството…
- Даже има кандидати…
А кандидатите бяха много. Лявата ръка разчиташе на пет сигурни гласа. После се сети, че и дясната ще има толкова, та проведоха преговори и станаха коалиция.
Краката не останаха назад. Нали на тях се крепеше тялото – кой по-добре ще знае как да се движи напред и все напред?
Ще се движи, но напосоки – иронизираха очите. Нали е нужен правилен поглед, избор на курса, ориентация в сложното пространство?
Да, но – светът не е само вид и изглед, нали? Звуци, сигнали, музика – убеждаваха ушите.
И защо да живее това ником ...