Изгрев над морето

Тъмна нощ. Теди не може да спи. Погълната от тежки мисли за настоящето и се чуди как да реши проблемите си. А в същото време всички нейни приятели се забавляват в съседната стая и никой не се сеща за нея и за болката, която някои от тях са и причинили.

         Ах, как иска Теди някой да я разбере, да я прегърне и да я обича истински. Тя не смее да сподели никому, от страх да не я предадат, да не и се подиграят и изсмеят в лицето.

         Тя е толкова тъжна.Не е очаквала всички да я зарежат и никой да не се поинтересува от чувствата и. Но тя не знае, че едно момче, което според нея купонясва в другата стая, тайно се е влюбило в нейните тъжни, но красиви очи, в детската, но сладка усмивка и най-вече срамежливото и нежно лице на Тедито, а тя дори не очаква.

         Съмва се. Теди  отива на плажа, за да посрещне още един изгрев сама. Случайно я вижда Иво, влюбеното в нея момче и решава да я последва, за да разкрие чувствата си.

         Теди е на плажа. Седнала е на студения пясък и водата мокри босите и крака. Загледала се е в изгрева – слънцето се показва на хоризонта и се оглежда тайнствено в морето.

         В този момент се появява Иво и сяда до Теди. Тя е учудена, но Иво и предлага да се разходят, за да и обясни всичко.

         - Какво правиш тук, Иво?

         - Ами…аз…такова…ъъъ…Трябва да ти кажа нещо.

         - Кажи! Какво има?

         - Ами… аз те харесвам много!

         - Моля ?!?

         - Да, правилно ме чу! Ти си толкова добра, нежна,мила и сладка!

         - О, Иво. Нямаш представа как съм мечтала за такъв момент. За романтична разходка на плажа по изгрев слънце с някой, който истински ме обича.

         - Радвам се, че осъществих една твоя мечта, Теди.

         В този миг тя забравя всички свой проблеми и се отдава изцяло на мечтите си. Теди споделя на Иво всички свой лоши спомени от детството си, които все още и причиняват болка.Той я разбира за всичко и й обещава, че като е с него ще излекуват всичката тази болка. Теди е много щастлива, защото срещна своята сродна душа.

         Те се разхождат така още около два-три часа потънали в спомени и мечти, огряни от първите слънчеви лъчи, с песента на чайките за фон.