23.04.2022 г., 14:43 ч.  

Изгревът 

  Проза
331 3 1
4 мин за четене
Бягах, като луд по пустия булевард. Кръговете на уличните лампи следваха един след друг. Чух, че в далечината идва кола и видях светещия надпис "Такси". Изскочих на шосето и започнах да махам. Автомобилът профуча край мен и после удари спирачки. Затичах се и се метнах на задната седалка.
- Накъде?
- Не знам. Търся моето момиче.
- Малко по-точно.
- Ами прекрасна с пъстри, искрящи очи и...
- Питам по-точно, къде.
- Някъде и аз не знам, къде.
Чух приглушения му кикот и се обърна към мен. В сумрака видях, че няма очи.
- Но...
- Знам, нямам очи. Извадиха ми ги, за да се ориентирам по-лесно в някъде и никъде.
Колата рязко потегли и слепецът пусна радиото. Понесе се тиха музика с ромон на вода и птича песен. След това направи рязък завой и спря пред градинката на една черква.
- Провери тук! Ще те изчакам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Предложения
: ??:??