25.05.2004 г., 21:34 ч.
ИЗГУБЕНА
1 мин за четене
Всичко е една мъгла . Отваряш очи , а е тъмно , даваш всичко , а не получаваш нищо в замяна . Живееш на инерция .
А всичко беше слънчево....
Сякаш гледаш без да виждаш , чуваш без да слушаш , докосваш без да усещаш.
А всичко беше слънчево....
Сякаш губиш всичко , смисъл на живот , усмивката си , нежността , щастието - всичко . Вече нищо нямаш . Всичко е една мъгла .
А всичко беше слънчево ....
Сякаш си на кръстопът . Сам . Търсиш правилната посока . Заобиколен си от нищото . Тръгваш на някаде , падаш , ставаш , плачеш . Търсиш слънцето а него вече го няма . То отдавна е залязло от твоя небосклон . Отдавна го няма в живота ти . Всичко е една тъмнина , една мъгла - ИЗГУБЕН СИ ! Търсиш себе си , търсиш онова което беше . Сега си част от нищото . Търсиш душата , сърцето си , търсиш слънцето а всичко това вече го няма . Изгубен си , а не можеш да се намериш..
А всичко беше слънчево.....
А дали си имал всичко това , или просто тъмнината в която си е истината ? А кое е истината ? Всичко което си или това което беше ? В главата ти се въртят хиляди въпроси , а на нито един не намираш отговор . Всъщност какво си ти ? Къде си ? Изгуби се и вече нищо нямаш ... Вървиш....Изведнъж малък лъч светлина пробива тъмнината . Падаш . Отваряш очи и виждаш светлината . Къде се беше скрила ? Защо я нямаше ? Вървиш срещу нея , а тя те погълва , стигаш все по-близо и по-близо до нея . Всичко е светло , но въпреки това не виждаш нищо ! А е толкова светло.... Или пък си в "РАЯ" . Не ! Ти просто вървиш по пътя към смъртта......
А всичко беше слънчево....
Сякаш гледаш без да виждаш , чуваш без да слушаш , докосваш без да усещаш.
А всичко беше слънчево....
Сякаш губиш всичко , смисъл на живот , усмивката си , нежността , щастието - всичко . Вече нищо нямаш . Всичко е една мъгла .
А всичко беше слънчево ....
Сякаш си на кръстопът . Сам . Търсиш правилната посока . Заобиколен си от нищото . Тръгваш на някаде , падаш , ставаш , плачеш . Търсиш слънцето а него вече го няма . То отдавна е залязло от твоя небосклон . Отдавна го няма в живота ти . Всичко е една тъмнина , една мъгла - ИЗГУБЕН СИ ! Търсиш себе си , търсиш онова което беше . Сега си част от нищото . Търсиш душата , сърцето си , търсиш слънцето а всичко това вече го няма . Изгубен си , а не можеш да се намериш..
А всичко беше слънчево.....
А дали си имал всичко това , или просто тъмнината в която си е истината ? А кое е истината ? Всичко което си или това което беше ? В главата ти се въртят хиляди въпроси , а на нито един не намираш отговор . Всъщност какво си ти ? Къде си ? Изгуби се и вече нищо нямаш ... Вървиш....Изведнъж малък лъч светлина пробива тъмнината . Падаш . Отваряш очи и виждаш светлината . Къде се беше скрила ? Защо я нямаше ? Вървиш срещу нея , а тя те погълва , стигаш все по-близо и по-близо до нея . Всичко е светло , но въпреки това не виждаш нищо ! А е толкова светло.... Или пък си в "РАЯ" . Не ! Ти просто вървиш по пътя към смъртта......
© Калина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
ооо, пътят към смъртта...финалът ми хареса)))))))
-
А между другото , това е целта... още от самото начало произведението намеква за объркаността преди смъртта , за мъглата преди да се преселиш на другото ПО-ХУБАВОТО място .. и Накрая е изказано нправо иначе от самото начало се намеква за това...Все пак благодаря за забележката
-
Благодаря за изказаното мнение и оценката
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
