Самотна и опечалена вървях по пътя и търсех капчица надежда за нов живот. Като просякиня седях на колене и молех за малко милостиня. Ала хората ме подритваха и подминаваха, залисани в своето ежедневие. Дори не забелязваха сълзите в очите ми. И болката в сърцето ми растеше. Накъдето да погледнех, все болка и разруха. И омразата, и мракът се стелеха навред. Реших да потърся любовта, каквото и да ми струва това и намерих теб. И всеки миг със теб бе невероятен. Животът ми изведнъж доби един нов смисъл и аз бях най-щастливата на този свят. Но една сила, по-силна от любовта, те отне от мен. Това бе смъртта. Тя нахлу в нашия прекрасен свят и те открадва от мен. Не исках да те пусна и молех я да вземе мене вместо теб, но тя сякаш беше глуха за моите думи. Изведнъж тя изчезна, а с нея и ти. Тогава отново усетих онази непоносима болка. В мига, в който ти издъхна, и аз умрях заедно със теб. Сега съм само една развалина. И само болката и самотата са до мен. Вече нищо няма да ме върне към живота. О ...