Изгубена във времето, в безкрайната

                        тишина на природата.

                        Забравих коя съм, откъде съм дошла...

                        И защо така изведнъж изчезна вярата?

                        Нима за всичко е виновна любовта?

                        Край поляните на житейската мъдрост

                        изгубих надеждата.

                        Изглежда цялата жестока истина

                        е целенасочен стремеж към нищото.

                        И нима никога не съм била истинска?

                        И нима никога не съм обичала?

                        И нима никога не съм казвала никога?

                        Казвала съм толкова пъти,

                        тази единствена дума - обичам те!

                        Но изгубена в безкрайната тишина -

                        забравих какво означава да бъдеш обичана!

                                                                   Перник-2012г