Беше тъмно и тихо, толкова тихо, че ясно чуваше дишането му и лесно долавяше морните удари на сърцето му. Автобусът трябваше да дойде всеки момент и да прибере у дома младите им заблудени души.

И той щеше да дойде празен и слабо осветен. Някъде на предните седалки щеше да лежи полужива проститутка-наркоманка в транс. Почти празна спринцовка с мръсна стара игла щеше да се търкаля до тялото и весело да дрънчи. Някъде на задните седалки щеше да е седнал млад сводник. Около него сигурно щеше да има няколко момичета – циганки и избягали кифли, търсещи лесни пари, почти всички от тях щяха да държат по фас или да пият силен нискокачествен алкохол. Сред тях щеше да е новата. Щеше да е на не повече от 13, понятие нямаше и да има от мъже и секс, но мургавия батко ù бе обещал добри пари.

В целия бус щеше да понамирисва на мръсотия, по пода и седалките щеше да има боклучки, опаковки, фасове, трохи и билети, повечето от които стари, неактуални, но признати в този крайградски автобус. Изкуствената кожа на седалките щеше да е накъсана на места, а на други щяха да стърчат я пружини, я дунапрен, я щяха да личат следи от изгорено с цигара.

Щяха да се качат в окаяния и скърцащ автобус, да застанат на колелото в средата и да хвърлят отвратени погледи към компанията в този късен... по-скоро ранен час.

Той щеше да се наведе и да я целуне, този път щеше да е смел и да я пожелае за първи път. Щеше да я повдигне, да я остави да седне на парапета на колелото, за да е висока почти колкото него. Щеше внимателно да наклони главата ù и да зацелува врата ù, щеше да притисне таза си между краката ù, докато тя щеше да сключи крака около тялото му. Ръцете му дискретно щяха да се шмугнат под фанелчицата ù. Тя щеше да сдържа стоновете си... донякъде, накрая щеше да се забрави и да остави гласа си да озвучава нощта. Щеше да спусне ръце и да разкопчае дюкяна му и да вкара слабичката си длан вътре. Той щеше да се изсмее тихо като ръмжене.

И младият сводник щеше да се събуди от пулсиращата топлита в чатала си, събудена от стоновете и отъркването на главицата на заспалата върху него нова.

Ръцете на момчето щяха да се пъхнат под късата ù пола нетърпеливо. Едната щеше да пъхне първо в един от джобовете му и да подаде на момичето едно малко пакетче и след това да се пъхне при другата. А момичето, без да се замисля, щеше да се възползва от пакетчето и щеше да пусне момчето надълбоко в себе си.

В този късен час, в този автобус на изгубени души, насред полумъртвата наркоманка, проститутки и сводник, изнасилващ новата си дива, двама млади щяха да изживяват страстта си. Те нямаше да виждат нищо около себе си, щяха да са само тя и той, първи истинен път. Първи и най-вероятно последен...

Щяха да свършат в един глас. Тя щеше да склони глава на рамото му и щеше да се изсмее горчиво – дори в една такава ситуация той никога нямаше да е нейн.

Автобусът щеше да спре, закашлялата се наркоманка щеше да замълчи завинаги, а изнасилената нова дива щеше да ревне на глас за изгубената си душа. Двамата младежи щяха да слезнат и автобусът щеше да отпътува, а с него и звукът. Накрая щеше да се чуе само горчив плачевен смях...

Душата ù беше изгубена, като на другите от автобуса...

Горчив смях изпълни вечерния въздух около спирката. По лицето ù бляскаха безброй сълзи.

- Хей! – повика я неговият глас. – Автобуса... Защо плачеш?

Но как можеше тя да му признае сега, след като бе дала ясно, че той ù е просто съученик и приятел? Как можеше чак сега да му признае колко го обича? Как можеше да му признае какво бе видяла в главата си?

Тихо се качиха на автобуса, пуст като крайградските поля.

- Всичко е наред – каза той и се наведе към нея, прегръщайки я...