Понякога в мен се надига злоба и изхвърля обичайната ми умора, която ме съпътства. Тази злоба променя мирогледа ми; в случая се променя някакво съотношение между мен и обществото; обществото ми се струва ненормално, а хората изначално виновни, за което им стоварвам куп тежки обвинения, след което ги осъждам пред трибунала на собствената си съвест от позицията на собствения си светоглед за редица тежки престъпления, които преди това са извършили: за това, че са издигнали куп празни и фалшиви ценностни критерии, като са впримчили и мен в тяхното спазване, за това, че ме кара, та се прекланям на бутафорни кумири, за това, че думите са заменили истините; за това, че човечеството избива животните и т.н. Между другото аз съм вегетарианец и за мен яденето на месо е тежко престъпление.
Мисля си, дали не съществува някакъв изход от това положение, т.е. изход от това да не си част от обществото, да не се съобразяваш с неговите традиции, норми, клишета, които то е обявило за култура и прочие, фор ...