Осем и тридесет е. Трябва да тръгвам за училището; май имам доста време до тогава. Престоят в стаята започва да ме изнервя. Дали да не изляза по-рано? Обикалям стаята и се чудя как да запълня времето, докато тръгна към проклетото училище. Ще взема наистина в края на краищата да изляза вече. Или пък да стоя тук? Вън: улиците, фигури на крачещи хора, автомобили и прочие... тук, да речем, мога да убия времето като запаля една цигара. Сещам се, че не съм палил отпреди половин час. Забивам поглед на прозореца и се застоявам продължително на него: сиво-бялото сияние на слънцето, което по-скоро се усеща, отколкото реално да прозира отнякъде; отсреща на хълма, боровете се поклащат от вятъра, сякаш и те носят част от този вакуум, който ме е обхванал. Опитвам се да пусна някаква музика; прехвърлям в ръката си няколко касети, но впоследствие се отказвам и ги поставям отново на рафта без да съм сигурен, че това е било първоначалното им място. Все пак решавам да изляза; мисълта че навън едно кафе щ ...