8.30 сутринта. Седя в едно заведение и пия бира. Навън - сив и безличен зимен ден, няколко градуса под нулата. В заведението липсва парно, но затова на пълни обороти духа един калорифер. Стоя до него и не бързам да ставам; за трети път преглеждам вестника с цел да открия нещо, което да запълни времето ми; нищо интересно, хвърлям вестника настрана. В заведението влиза някакъв тип, късо подстриган и се запътва към бара. Започват да говорят със сервитьорката и барманката нещо. Последната започва да се хили; вади някаква бутилка изпод тезгяха, вдига я и започва да я оглежда на светлината. Оня тип я взема и също поглежда на светлината; на ръката му блестят златни пръстени, оттук не чувам какво си говорят, понеже музиката ми пречи, само виждам как онзи ухилен ù казва нещо, после тръгва към вратата. Проследявам го с поглед: стига до някаква червена спортна кола и бавно отваря вратата, след което потегля рязко. Замислям се дали този здрав момък, който се смееше одеве, се чувства толкова добре ...