Прибрах се в общежитието и веднага се проснах на леглото. Лежа и гледам белия таван; статично положение, което ми е познато до болка. Дали да не взема да прочета нещо? Прехвърлям през ума си всичките подходящи за случая книги, находящи се в библиотеката ми, но не се спирам на някоя определено. Не, ще лежа. Лежа. Минава час. Някой чука на вратата: Бамбов. Носи ми някаква книга, която взел преди време назаем от мен. Казвам му да я остави на бюрото, мислейки да прекратя предварително всякакви евентуални зародиши на някакъв разговор, но не би. Бамбов седна на стола и започна да задава обичайните си безсмислени въпроси.
- Донеси едно пакетче чай, ако обичаш - решавам да извлека поне някаква полза от присъствието му. Бамбов отива и носи два пакета чай.
Слагам бързовара в джезвето и, докато чакам, паля цигара. На вратата наново се чука.
- Някой чука - отбелязва Бамбов.
- Чух - ставам и отварям вратата: Гала.
- Да не ти се играят карти - пита ме тя вместо поздрав.
- Не.
- Ако играете бридж, аз ...