Днешният ден пак се оказа предопределен от съдбата: първо - до обяд ме гонеше отвратително главоболие, като следствие от снощното напиване и второ, когато се прибрах в общежитието, разбрах, че Вълевски се е върнал отнякъде и ме е търсил. Ясно, че тази вечер се заформя грозна пиянска сбирка, но щом така е писано...
Вълевски беше долу в барчето на общежитието; масата, на която седеше, бе затрупана с чаши, бутилки и прочие. Откъде ли е взел пари? На масата му стояха два типа, които слабо познавам; най-вероятно са на кьорсофра, Вълевски обича да черпи, щом разполага с пари. Щом ме видя, наля в една голяма чаша водка и кимна, един вид – сядай. Нейсе, отиде тя.
- Стига с тоя алкохол!
- Взимай - подава ми вместо отговор чашата той.
Та така, седнахме. Чашите звънят. На масата има колкото си искаш водка. По едно време влезе някаква мадама и седна на коленете на Вълевски, той не ù обръща внимание и продължава да пие. Коя ли е тая? Май съм я виждал някъде из университета; сигурно Вълевски я е сва ...