Един ден минах през стария град край задругата на майсторите; Влязох при този, който правеше мечове; харесах си един самурайски меч и го попитах колко струва. Майсторът ми каза цената. Същия ден след обяд отидох в банката и изтеглих част от нищожните си спестявания и го купих. Тръгнах пеш към общежитието, като внимавах да не срещна някакъв познат. И същевременно скрих меча под палтото си, за да не ме помислят за някакъв опасен въоръжен луд. Слава богу, не срещнах никой, който да ме спре и да задава глупави въпроси. Прибрах се, извадих меча, започнах да се разхождам из стаята; заемах най-различни пози с него, докато някой почука. Скрих меча под леглото и отворих: Гала.
- Няма ли да ме поканиш, понеже стоя като истукан на вратата.
- Влизай - глухо отвърнах аз, като същевременно се отместих от вратата.
- Всъщност няма да влизам, исках само да видя, дали си тук… Одеве те търси Вълевски.
- Че той тук ли е?
- Тук ами.
- Че кога се е прибрал?
- О, не знам… всъщност идвах, за да те поканя дове ...