LEOMAX (Филип)
15 21
23.07.2009 г., 22:47 ч.

Изкупление (2) 

  Проза » Повести и романи
1590 0 12
2 мин за четене

                                        

2.

- Защо  никога не  си   ми  казвал,  дали ме   обичаш? -  тя  го  погледна, сякаш   засрамена от  собствения  си   въпрос.
- Нима  е  нужно?!? – този   път  не   успя  да  прикрие  собствената ирония  в  гласа  си.
-  Все  пак  сме   женени   от    шест  години и това  предполага, че  е  достатъчно  време  за  всеки  един   съпруг да  го  каже  на  жена  си!
- Лора,  нима  не  си   забелязала, че  за  всеки   един   мъж е   най-трудното  нещо  да  признае  собствените  си   чувства?
- А  за  теб  това  звучи  направо  невъзможно,  нали?  - този  път  тя  не   успя  да  прикрие  собствения  си  сарказъм.
- Нима  това  е  най-подходящата  тема за  разговор рано  сутрин? -  той  я погледна  с  леко  недоумяващ   поглед.
- Прав  си, Фил!Винаги,  когато   заговорим  за  това - ти   променяш  темата! -  макар  и  все още   сънен, той  не  пропусна   обидата  в  гласа ù...
- Трябва  да  приготвя  детето! – тя рязко  отметна  завивката  от  себе  си и бавно  се   изправи...
На   бледата  мъждукаща   светлина  на нощната   лампа  той   забеляза грациозното и  стегнато  тяло, прозиращо през  копринената ù  нощница.
То  все   още  беше   все  така – почти  непроменено - чувствено  и  възуждащо,  като  в  първия  момент, когато  правиха   любов...
Дали  това   беше  именно   любов!?!?
С  останалите  преди  нея никога  не   беше  го   почувствал...
Беше   съвсем  различно, дори  когато   докосваше   настръхналата ù  кожа, той   усещаше   несъзнателните   вибрации на тялото  и  мислите  си...
Когато  тя  го   погледнеше с огромните  си кафяви   очи – той  вече   беше   сигурен , че е  се  е поддал на   невероятната    магия  на  страстта...
Макар в  началото тя  да  се  срамуваше   от  собствената  си  неопитност  в   леглото -  това го   очароваше  и  възбуждаше до  крайна  степен...
- Кажи ми! -  гласът ù  го стресна  от   мислите  му – Щеше   ли  да  се  ожениш   за  мен,  ако  не   бях   забременяла? -  тя спря  да  реши буйната  си   къдрава  коса в   очакване  на   отговора  му...
- Винаги съм   искал да   бъда   баща! – почти  прошепна   той.
- Да,  но  не  отговори  на  въпроса   ми! – гласът  ù,  макар и  слаб, прозвуча  твърдо  и  решително.
- Моля те,  не   искам  да  се  караме   отново! – погледна я умоляващо  той.
- Ние  никога  не се  караме, не  помниш   ли!?
Знаеше,  че  в   момента, в  който ù  отговореше, щеше  да  съжалява  за  това и   реши  да   премълчи...
Чувстваше   се   виновен понякога  пред нея,  и макар  никога   да не  си  го  признаваше, знаеше,  че  тази  вина винаги  щеше   да  го  преследва неотменно,  като  сянка  в  живота  му...
Дали  наистина я   обичаше?!
Може  би  беше единствено  младежка  страст, причинена  от   разбунтувалите  се  хормони в  него,  но  като че  ли  дотам  свършваше   всичко...
Сега,  като  че ли всичко  беше  различно...
Много  различно...
Първоначалната  страст беше    ежедневно  потушавана  от   честите  скандали  помежду   им  -  бяха  станали  част   от  ежедневието  им.
Опитваше  се,  наистина  се  опитваше  да  ги   избегне,  заради  детето, а   и  заради  себе  си -  но  не винаги  успяваше...
С  всеки  изминат  ден,  макар и  с  тъга,  установяваше,  че  се  отдалечават  все  повече  и повече   един  от  друг...
Бяха  тръгнали  в  различни  посоки   на  живота  и  несъмнено  това  нямаше  да  ги  събере  отново...
Болеше    го...
Виждаше  как   семейството,  животът  му  бавно  -  но   сигурно  се  сриваха  пред  погледа  му  -  а  той  не  можеше  да    направи  нищо...

 

© Филип Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Скапана работа е бракът..измамна
  • Хубав стил на писане, хареса ми и ще те чета с удоволствие!
    А за дебата тук, мога да кажа само, че всеки живее по собствен си начин.А семейните кризи не са само на седмата или деветата година, това е нещо неизбежно.Важно е друго.
    Темата е много обширна и не може с две изречения да се изчерпи.
    Сърдечни поздрави!
  • Всъщност кризи много...
    И не е дебат, според мен. Наистина зависи от много обстоятелства. Трудно се прилагат формули от каквото и да е естество - те не са универсални. Всяко семейство е уникално само по себе си като хората.Просто размишляваме най-общо ... Доста хора са минали по този път..

    Добра реклама Лео! Очаквайте неочакваното до 29Браво! ще чакамАз пиша също пиша на подобна тематика..или поне така ми се струва.Разводът и животътоколо и след, видян през различни гледни точки.
  • Поздравления и от мен Филип!Интересно какво си измислил, очаквам..
  • Допада ми как пишеш! Сюжета ми харесва - житейски е. Очаквам продължение!
    Поздравления, Филип! Пиши!
  • Интересен е дебатът - кога възниква кризата в един брак!?
    Определено не съм специалист в областта - но тук едва ли имат значение годините!?
    Вероятно - отново всичко опира до отделния характер, обстоятелствата, дори и социално икономическите промени....
    Всеки човек е уникален сам по себе си - и дали той ще бъде щастлив понякога дори не зависи от него/нея!
    Понякога едно "камъче" би могло да обърне колата - но кога ще се появи това камъче - дали през първата, втората или седмата година - това едва ли някой би могъл да предвиди и едва ли има някакво значение
    !?
    Но дали тази криза ще се задълбочи в книгата, какъв ще бъде изходът - ОЧАКВАЙТЕ НЕОЧАКВАНОТО!
    До 29.07....
    Благодаря ви за коментарите!!!
  • Ей Нели! Аналитична като Айнщайн и прозорлива като Фройд.
  • Грег, чети внимателно:
    "Все пак сме женени от шест години и това предполага, че е достатъчно време за всеки един съпруг да го каже на жена си!"
    Хората са минали кризите на третата и петата година.( Играя 3,5,8..- добра аналогия)..
    А чак да те подтискат тези личностни промени..., напротив... Проявата на промените в характера са свързани със смяната на приоритетите в живота, с материалното състояние, професионалният статус,развитието в интересите на личността, заниманията пшрез свободното време. Помисли какви са били за теб те преди седем години. Виж какви са сега и може би ще разбереш, че не трябва да се чувстваш подтиснат, а напротив - освободен .
    В този ред на мисли Леомакс явно доста е мислил по въпроса. Заформя се роман за развод с криминален сюжет..или детективски роман.. или нещо от вида "Изкуплението Шоушенк" ?...
  • Поздрав... Интересно... Дали си заслужава заради детето... бягството?
  • Нели, пропускаш кризата на третата и петата година. Това е малко като три пет осем, само, че тук е седем. Има такава игра на карти. А това, което си написала за седмата година направо ме стресира. Добре, че не го докарах до там, че тези резки промени в личностното развитие ме подтискат.
    Извинявай Филип просто исках да кажа, че ми хареса. Отличен стил.
  • "Дали наистина я обичаше?!"
    Любов или увлечение? Всеки би следвало да си зададе такъв въпрос на определан етап от дадени отношения. Грешките са нормални за хората. Друго е да можем да ги коригираме... навреме и с колкото е възможно по-малко последствия. Хареса ми, Филип! Поздрави!
  • Кризата на седмата година.. започнала е по-рано.
    Защо? Двама души вървят в различни посоки... Бракът е бил грешка?!

    ...Огромен процент женени изпитват подобни съмнения на шестата или седмата година. Свързано е с развитието на личността. Периодът от седем години се приема като оптимален в личностното развитие... Настъпват значителни промени: при някои хора бавно и постепено, при други рязко и ненадейно, дори плашещо..


Предложения
: ??:??