Изкушение
Изгарящото изкушение... Забраненият плод. Ах, как го исках... как го искам още!
Сладкото въплащение на дявол, вселило се в теб... Просто не мога да му устоя... нито пък на теб.
Знам... всичко между нас е забранено, но как да потуша страстта в очите, как да охладя кръвта, разбушувала се във вените?!? Как да си кажа ‘'стоп'', щом казват, че в любовта няма спирачки?
Как?
Е, да... Хубава е... Но не е за теб... тя е прекалено... спокойна, тиха, скромна... На теб ти трябва някоя, която да те разтърси... Някоя дива, която ще разпали страстите ти.
Защо не аз? Защо си още с нея? За да не я нараниш ли? Е, то все някога това ще стане... Та нали съм те виждала как ме гледаш, как ме изпиваш с очи...
Желание за грях... Аз съм змията... ти дяволът... Не си ли пасваме?!?
Зарежи я... Няма ли да е по-добре? Дали ще страда от раздялата, или от изневярата, еднакво е... Та ние не можем да си кажем ''стоп''...
Съжалявам за нея, но пък аз ще бъда адски щастлива...
Хаиде! Чакам... искам... изгарям. Побързай! Полудявам...
Искам те! Толкова те чаках... Не мога повече...
© Стела Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
бих казала че ти си ябълката,а пак той ева
-
ОТкъде ти идват подобни хрумки?
-
Присъединявам се към Мухоморката, случвало ми се е същото! Иначе те поздравявам, готино си го написала.
-
И след като го докоснеш и го имаш и ти омръзне, защото не ти е интересен вече, после какво? Огън и после пепел... хареса ми това за змията и дявола
-
Великолепно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ти си по-скоро скрития огън в очите на малка рибка!