След вечерята в „Централ” почувстваха свежия въздух в приятната юнска вечер. Беше пълнолуние. Звездите като хиляди очи следяха с нежността си и пръскаха любов по цялата Земя. Усещайки посланието им, Десислава се сгуши в Кирил и го целуна.
- Обичам те! Нямаш представа колко е силно това чувство в мен… Ако знаеш как ми се прияде нещо сладко! – каза усмихната.
- Какво по-точно?
- Ами-и-и, шоколад! Трябва да знаеш, че от време на време съм доста капризна и обичам да ми угаждат!
Сърцето ù беше изпълнено с много нежност и любов. Чувстваше се щастлива в присъствието на любимия.
- Надявам се да не ти е постоянен навик! – погледна я иронично, а сърцето му бе готово да изхвръкне от вълнение. – В момента изпитвам приятното чувство да ти угодя, но-о-о…
- Хайде! Хайде! Мисля, че разбирам намека ти! Не съм от най-глезените.
Вървяха по посока кино „Добрич”, където имаше денонощен магазин. Купиха каквото им трябва и се прибраха. Десислава се преоблече. Появи се с дънки и червена тениска. На свой ред К ...