20.08.2011 г., 12:22 ч.

Изпепеляваща любов 

  Проза
5.0 / 3
1268 0 4
2 мин за четене
Изтръпвам...Бавно, ритмично... Истински изтръпвам. Пръстите ми треперят. Пет години отминаха като миг и все още изтръпвам при мисълта за теб, при идеята за теб. Дъждът вали сякаш насила. Едрите капки дъжд се вплитат в косите ми. Попиват в кожата ми. И те са изтръпнали като мен.
Седя по средата на улицата. Мокра, подгизнала, изгубена в превода (и себе си) за пореден път. Прозорците на къщите мигат отчетливо срещу мен. Любопитни хорски лица надничат от там. Гледат ме изпитателно. Чудят се какво правя навън в този порой. Виждам упреците в прозоречните лица. Крия се бе, хора! Какво ме гледате? Изтръпнало се крия! Сълзите си крия! От вас! Смесвам ги с капките дъжд и лъжа... Лъжа себе си и вас, че не плача. Не плача от болка. Болката не предизвиква сълзи в очите ми. Болката предизвиква наслада в душата ми, наслада, че съм оцеляла и този път.
Плача от радост.
Срещнах те отдавна. В едно кафе с име на музикален инструмент. Сблъсък на две вселени. Моята - малка, необременена, току що излюпила се ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радина Стефанова Всички права запазени

Предложения
  • Номерът на стаята?! Той е само един – три осмици, като преплетени в споделена прегръдка росни тела. ...
  • - Записвай, записвай! – тропаше настоятелно с бастуна си лудият старец. - Но, татко, изморих се, сти...
  • След като обходиха и най-лявата муцунка на Бели нос, пред очите им се разкри величественият Северен ...

Още произведения »