Изпитание

12.07.2007 г., 8:58 ч.

Проза

1011 0 0

1 мин за четене

Часът е 4: 25... всеки ще ме пита луда ли съм... какво правя в този час... и то над тетрадката... вместо да спинкам, гушнала мечето, което ти се плези, че се гушка в мен и не си на негово място... в момента:) Е, нуждаех се да споделя с някого как се чувствам... да си излея мъката от предстоящите събития... тежко ми е...
Наистина всеки би го преживял на мое място, не е болка з а умиране, но аз пък се чувствам като на смъртен одър...
След седмици заминаваш... Полудявам като не те видя 2 дни, а какво ще правя сега, като няма да те виждам със месеци... няма да имам възможността да те гушна, когато ми е тъжно, да си поплача в обиятията ти... кой ще ме гъделичка... кой ще ме дарява с усмивка, когато навън вали...
Говоря така, сякаш ще си отидеш завинаги, но твойто заминаване е много по- болезнено от това... самата мисъл, че си далеч и че не мога да съм с теб, ме побърква...
Казваш, че нищо няма да се промени докато те няма, казваш, че ме обичаш и ще направиш всичко възможно за да се виждаме, но, по дяволите, не искам думи, искам теб!
Казваш ми, че ще минат бързо, молиш ме да не плача, но буцата в гърлото и болката са по-силни... отново победа! Бършеш ми сълзите, целуваш ме, обръщаш всичко на шега... на мен не ми е до шеги, но уви... пак ме караш да се усмихна, колкото и тъжно да ми е...
Казваш, ако не мога да издържа така, да приключим, но, по дяволите, къде остана мойта сила, аз съм силна, ще издържа... поредното изпитание на любовта...
... дано и ти се справиш...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.