Разбиващи до края, проникващи отвъд тишината на погледите - заслепяващи дори лъчите, изплъзнали се нежно между тях и намиращи утеха в отливането им... Недостигнато в корабокруширали вълни в обтегнатите тетива на телата - търсещи се в дивите сенки на съня, от прошепващите спомени... Изписващи живите жестове на огъня, посочил целта в сърцата им...
© Милен Пеев Всички права запазени