Седя си и спомените нахлуват. Животът ми преминава като на филмова лента...
Бях отличничка - гордост за всеки родител и учител. С артистична лекота усвоявах учебния материал. Виждаха ме ту като блестящ адвокат, ту като проспериращ лекар. Но последвах детската си мечта - да стана учителка. Родителите ми плахо се опитаха да ме разубедят, но аз отсякох, че това е призванието ми. Сега ме е яд на тях - да бяха ми скръцнали със зъби! Много разбирам аз от призвания - вчерашна пикла!
Реализирах мечтата си. Бях старателна, щедро се раздавах на децата, изчетох сума ти педагогическа литература... Не разбрах как се изтърколи четвърт век. Изведнъж усетих огромен товар на плещите си. От даскалица се превърнах в магарица - истинска метаморфоза! За всичко бях виновна аз.
Учениците не учат - слаб преподавател съм. Други не внимават в час - не използвам интерактивни методи. Трети предпочитат близкия Интернет-клуб - не мога да ги накарам да възприемат училището като "желана територия".
Веднъж в кабинета ...