Изповед на една бивша учителка
Седя си и спомените нахлуват. Животът ми преминава като на филмова лента...
Бях отличничка - гордост за всеки родител и учител. С артистична лекота усвоявах учебния материал. Виждаха ме ту като блестящ адвокат, ту като проспериращ лекар. Но последвах детската си мечта - да стана учителка. Родителите ми плахо се опитаха да ме разубедят, но аз отсякох, че това е призванието ми. Сега ме е яд на тях - да бяха ми скръцнали със зъби! Много разбирам аз от призвания - вчерашна пикла!
Реализирах мечтата си. Бях старателна, щедро се раздавах на децата, изчетох сума ти педагогическа литература... Не разбрах как се изтърколи четвърт век. Изведнъж усетих огромен товар на плещите си. От даскалица се превърнах в магарица - истинска метаморфоза! За всичко бях виновна аз.
Учениците не учат - слаб преподавател съм. Други не внимават в час - не използвам интерактивни методи. Трети предпочитат близкия Интернет-клуб - не мога да ги накарам да възприемат училището като "желана територия".
Веднъж в кабинета на директорката нахлу един родител - бесен, че съм писала четворка на сина му. Не беше и за тройка, но нейсе. Веднага бях привикана в кабинета на директорката и обвинена в липса на държавническо мислене. Откъде да знам, че въпросният татко спонсорирал училището ни?! Извиних му се за досадната грешка и поправих оценката на шестица. Божичко, какво става тук?!Ученикът ми се плези, родителят ме плюе, началството ме ругае, а целокупното общество ми приписва всевъзможни грехове... Мерси за такова призвание!
Една сутрин се събудих с натежала като олово глава и прехвърлих наум задачите за деня:
* да проверя класните работи;
* да напиша план-сценарий за патронния празник;
* да подготвя изявени деца за олимпиадата;
* да попълня формуляра за проекта;
* да проведа родителска среща;
* да подготвя набора от документи за екскурзията;
* да...
И точно в този момент дойде просветлението. Сякаш някаква сила направляваше действията ми. Хладнокръвно си написах молбата за напускане и тържествено я връчих на шефката. Олекна ми.
Сега съм продавач-консултант на дамско бельо в кипро магазинче в центъра. Много съм добре - цял ден си плакна окото в дантелени и сатенени красоти. Оборотът върви. Да са живи и здрави бившите ми ученички - я боксерки си купуват, я прашчици... Имам време и за релаксация, и за медитация, и най-важното - за съчиняване на стихове, които пращам в един популярен сайт за лично творчество...
© Вилдан Сефер Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Това пък откъде изскочи..., Вилдан...!!!
-
Прекрасно вдъхновение за моето бъдещо решение
Аз съм една бъдеща бивша учителка, която само чака последния звънец за тази учебна година, за да замени професията-призвание с друга - каквато и да е - по-спокойна и не толкова ограбваща! -
Тези неща се случиха със сестра ми. Преди всичко си съхрани здравето! Благодаря ти, Марин!
-
Решила си да се разделиш с призванието си, с любимата професия. Запазила си душата си. ЗА ТОВА СЕ ИСКА СИЛА!
-
Райсън, опитах се да пресъздам историята на сестра ми. За радост не е учителка, не продава вече бельо.
Много е доволна от сегашната си работа! -
За нищо на света...!!!
-
Тъжно, Вилдан...
-
Благодаря ви!
-
За съжаление това една от горчивите истина.В днешно време голяма част от учениците не уважават преподавателите си.За повечето ученици добър учител е този който ти пише незаслужени шестици и който не ти пише отсъствия когато предпочетеш да си кафето вместо в часа.
-
Усмихна ме и ме натъжи едновремено, Феичке!!Наближава 24 май. За жалост няма да има традиционно събиране и поднасяне на венци, речите са безсмислени... Но има Политически партии, които на драго сърце се възползват да отпразнуват този ПРАЗНИК.. с децата и техните родители ....какво да се прави.. Все пак 24 май е!! Да празнуваме!!
-
Много ми хареса!
Още в деня като го публикува го прочетох! Сега го препрочитам!
Поздрав! -
Аз имах прекрасни учители, моите деца също. Помня, че и двамата ме караха като малки да купувам за първия учебен ден по два букета, един за класната и един за любимата учителка. Носеха дори на учителката си от детската градина, защото пазеха хубави спомени от нея. Понякога "мразех" учителите им, защото като прегледам домашните и им направя забележка за нещо, те ми отговарят: Ти не разбираш, учителката каза така. И край, щом е казала аз нямам думата. Много е важно домашното възпитание. Но има и учители, които не са за тази професия, за съжаления има и такива.
Поздравления за разказа, Вилдан! -
Много хубаво казано, горчиви истини с нотка на ирония.
-
Криси, за съжаление, още съм действащ учител...
-
Заболя ме, Феичка...много са изпуснали учениците, но какво да се прави, дано си щастлива!!! С обич!!!
-
Прочетох другите коментари и установих, че съсловието НИ има голямо представителство тук. Това, което си написала така синтезирано и точно, ме докосна - просто защото е вярно. Поздрави и от мен, колега!
-
Блестяща, както винаги! Поздравления, Вилдан!!!
П.П. Ще замълча за някои от коментарите, само защото е последвало извинение. Но едно от най-чистите пера в сайта да бъде обвинявано в плагиатство и то от " Комиците "... Не бих си позволила подобно изказване без да е подплатено с цитати, само заради услужливата си памет. Спирам, за да не разиграваме подобна халтура и тук! -
Зарадвах се много на този текст - за съжаление много си права (и аз съм бил учител и знам за какво става дума, а и жена ми от четвърт век до ден днешен е учителка). Поздравления и за смисъла, и за формата!
-
Да,мила Вилдан,за съжаление наистина си права,такава е днес участта на българския учител,така че лирическата може би е по-добре в това магазинче,отколкото натоварена с куп дела, без признание от страна на никого...,така че ясно защо е стигнала дотук!Дано само лирическата да е в това положение,да не си и ТИ самата като нея!ПОЩА!Хубав и приятен ден ти пожелавам, и те прегръщам силно!
-
НАЙ-ОФИЦИАЛНО СИ ИЗВИНЕНА ОТ ФЕЯТА!!!
-
ТОКУ щО ПРОВЕРИХ И НАЙ-ИСКРЕНО СЕ ИЗВИНЯВАМ НА ФЕЯ ЗА КОМЕТАРА И НА ОСТАНАЛИТЕ, чЕ ГИ ХВЪРЛИХ В СМУТ.
ОщЕ ВЕДНЪЖ ПРИЕМЕТЕ ИЗВИНЕНИЯТА МИ, ТЕКСТА Е АВТОРСКИ НА ФЕЯ! -
Имаш поща!
-
Не, мила не знам, но мисля, че в случая нещо се е объркало и като те са ползвали твой текст трябва да си потърсиш авторските права. А ако текста е техен, мисля че е правилно да го махнеш от тук. Не желая да се заяждам, нито да звуча нраоучително, но все си мисля, че не може два мозъка от две различни тела, на две различни места да измислят едно и също нещо дума по дума...
Отново се извинявам, ако грешката е моя, но пак подчертавам имам забележителна памет.
Поздрави, мила, дано се изясни недоразумението! -
Мила Деси, знаеш ли откога не гледам телевизия!
-
Отначало ми стана малко жалко, но постепенно вашето чувство за хумор ме разсмя! И аз мислях да си стана учителка, но отдавна вече съм далече от тази идея, толкова зловеща ми се вижда тази професия, просто незнам. Аз не бих търпяла прищевките на учениците си, с други думи не бих се справила с тях и затова тази идея ми се вижда мноооого далече от мен!
-
Абе извинявайте, ама този скеч го правиха в "Комиците" миналия петък... Та се чудех те от тук ли са го взели или Фея е сценарист или...
Направи ми впечатление, а и имам ужасно добра памет... Простете ми, ако не съм разбрала нещо... -
И на мен ще ми падне пердето някой ден...
-
даа,понякога и просветлението помага... поздравче!
-
Поздравления!!!
-
Вилдан, аз изкарах четири години в училище и още три и малко в НБУ!
В дирекцията съм влизал често, в Инспектората са ме викали три пъти, в Общинската дирекция само веднъж! Накрая, освен синчето на кмета, шестици имаха още 126 ученика. И пак по "началствата".
Не ме уволниха! След година сам си тръгнах, ама вместо към катедра методика, свих към електроапартурата! Съвсем сериозно.
Виж, за бельото не е лоша идея!
Всъщност и децата и учителите са жертва на системата, - тоест на политиката - вина нямат. А аз просто не можех да правя повече компромиси.
Чест и почитания за колегите!
Поздрави от още един бивш! -
Прилича много на ежедневието на майка ми!
И ми стана тъжно...много! -
Май трябваше да се посмеем, ама си е самата истина. За състоянието на тази институция носим вина всички. И родители, и учители, и министерство.
Поздравления от един бивш!!! -
Благодаря ви, приятели!Все още съм учителка, но...
-
За съжаление днес на училището като институция се гледа с обратен знак!Работата на хората,които ни правят малко или много личности,не се оценява...!
-
Здравей, Вилдан!Не винаги пиша коментар, когато нещо ми хареса...Понякога само поставям тихомълком една шестица...Друг път ми се приисква да напиша нещо в това поле.И тогава задължително изчитам написаните, така наречени коментари- просто, за да не се повтарям.Общо взето винаги е едно и също...Но сега направо се смаях...Не ме интересува дали историята, разказана от теб е лична или е преразказана. Важното е,че толкова сбито и умело си оформила един човешки живот в кратък разказ. Поздравявам те и...няма да те питам или успокоявам...
-
Съдба, Феичке, съдба.
Важното е, че правиш и нещо, което те удоволетворява. -
...абе, аз намекнах, че е по-хубаво да си даскал отколкото учител, но някои май не го доловиха...Браво за теб!!!
-
Мила Вилдан...истина ли е...за магазинчето...
много ме натъжи...като си помисля...че и аз
много исках да стана учителка...но майка ми
реши да стана техник...то пак си е същата работа...ама нейсе...
лошото е, че времето изтече...права е Нина...истинското призвание
е в последното изречение...прегръщам те с обич. -
Харесва ми!
Никой не се е венчал
за професията си!
И ако тя взима повече,
отколкото дава, по-добре
такова решение...
Истинското ни призвание е
в последното изречение от
този разказ... -
стана ми жал... за съжаление българския учител вече не е това, което беше.Би трябвало да е смешно, ама не е. Не, че осъждам таланта. Хубаво написано, леко се чете.
поздрави! -
Вили!
!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
