Тя днес е тъжна. А вчера беше щастлива. Тя стои сама вкъщи и не разбира къде сгреши, вчера всичко беше прекрасно. Тя премисля всичко отново и отново, но не вижда причината. Не разбира. Нали той и повтаряше, че иска да е с нея, че тя е страхотна, че е това, което е търсил. И тя му повярва…
Горката глупачка, естествено, че така ще ти каже. Той е просто мъж, а ти си просто хубава, но си наивна. И какво стана, защо му омръзна така бързо? Не се чуди, ти просто си държеше на принципите, нали? А той ти каза, че проблемът е в него, че животът му е сложен, че ти нямаш вина. Да, ама имаш. Имаш, защото не си лесна. Имаш, защото се страхуваше. Имаш, защото реши да уважиш себе си, а не него. Каква идиотка, защо не си разтвори краката, защо не беше като другите. Той сега щеше да те обича. Щеше още да е с теб! Защо плачеш, ти си си виновна. Той е съвсем нормален. Заблудил те, глупости! Какво очакваше, че ще те изчака, че ти си толкова важна за него или че той е различен.
А, да, това е. Той ти изглежд ...