11.08.2009 г., 12:04 ч.

Изповедта на едно безценно бижу 

  Проза » Други
953 0 7
1 мин за четене
ИЗПОВЕДТА НА ЕДНО БЕЗЦЕННО БИЖУ
Аз съм едно бижу. Само едно бижу. И нищо друго. Аз съм само едно красиво бижу от благороден метал, най-ценния, най-скъпия и от скъпоценни камъни, не срещани другаде по земята... Само едно бедно безценно бижу съм. Бижу, което всеки иска да притежава, но никой не иска да сложи, ей тук, до сърцето си. Никой не иска да украси гръдта си с мене. Аз съм само едно самотно безценно бижу. Съвършено, но самотно, красиво, но самотно, защото никой не е пожелал да украси сърцето си с мене, да бъда единствено за него или нея. Аз съм само едно простичко безценно бижу, което никой не иска да носи.
Господи, колко било трудно да си уникален. А с колко фалшификати се кичат хората… Пък мен, мен никой не ме пожелава със сърцето си. Защото съм безценно ли? Или защото не се вмествам във фалшивия човешки свят?...
И моята красота старее. Скъпоценните ми камъни губят блясъка и очарованието си. А аз, аз си стоя все така недокоснато в скъпоценната си кутия за бижута. И никой не си д ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Предложения
: ??:??