Помниш ли онази черна права линия в коридора на училището? Помниш ли колко пъти си стъпвал върху нея, опитвайки се да не излезеш извън очертанията ù, сякаш балансираш върху опънато над земята въже? Толкова пъти си минавал, без да кривнеш и милиметър встрани, че вече и със затворени очи можеш да стъпваш върху черните очертания, без да излезеш извън тях, без да паднеш на земята.
Всеки от нас носи кодирани в себе си тези линии, веднъж щом се научи да ходи по тях. Дори когато ходиш по широкия булевард, ти се стремиш да се прибереш в центъра на безукорно правата черта, която вече се е превърнала в балансиращ център на тялото ти. Тялото се свива, като ти придава аеродинамична форма и ти позволява да се измъкваш бързо от тълпи хора, накачени по тротоара автомобили и неудобни ситуации.
Подобно свиване е не само физическа метаморфоза, но и, струва ми се, вътрешна нагласа за оцеляване, спасяване на духа в критични ситуации. Седиш си примерно в маршрутката, получаваш някакъв глупав задух, причине ...