Чашите замръзнаха за миг във въздуха, после се чукнаха леко и от тях се отрониха няколко капки, които прогориха дупчици в дебелия дъбов плот. Пиячите не им обърнаха внимание – хубавата „Адска напитка“ беше нашарила всички маси. Кръчмарят Мефистофел скоро щеше скоро пак да сменя обстановката – нейде след век или два. А може и повече. Кой да ти знае – тук времето не вървеше.
Пък и не беше тема в заведението. Обсъждаше се всичко – без баналности като Вселена, Бог, времето…
Какво да му обсъждаш – Вселената отдавна беше спомен след Апокалипсиса, Бог далеко, времето… Нали ви казах – нямаше го…
Вечно младата дяволица Мериама отмести тефтера и вдигна поредната чашка. Като изящна дама и човек на изкуството, тя не пиеше демократичната „Адска напитка“, а бавно процеждаше през зъби, литър след литър, чист френски коняк, оригинално производство на демоните в мазето. Литър след литър, тъй като след Апокалипсиса… Абе, нали ви споменах – Вселената я нямаше засега, та някой ще запази мерки и теглилки, ...