Пак съм седнала пред циганската любов и с "трепет, вълнение и ентусиазъм" се чудя какво да пиша. Може би ще е добре, ако опиша настроението си - никакво. Денят ми - скучен. Животът ми - хубав, но леко еднообразен. Бъдещето ми - някъде в Германия. Семейството ми - хубаво. Прозорецът - замръзнал. Чувствата ми в момента - отново оная буцичка е там. Ама пак не мога да дам сила на вълните от емоции в мен, защото нещо са позамрели. Боже, дори нямам желание да слушам музика, да гледам готиния английски филм. Хубавото фентъзи сякаш ми казва: "Абе, нататък ще се случи нещо интересно". Ама и книгата гледам с апатия. Да поизляза – -15 градуса е. Да ям - мързи ме. Да спра да пиша - крайно време е.