ЖАНРОВИ ЕТЮДИ I: ХОРЪР
- Спри ма, како, поспри са, ша ти гледам на ръка, ако искаш, магия ша ти направя. Ей тука ша ти я направя, истина ти казвам! Спри са, не ме отминавай!
Марина мислеше да отмине циганката, както правеше винаги. Беше и противна дори мисълта да види отблизо устата ù, пълна с изгнили зъби и гуреливите очи. Без друго, сигурно някой щеше да пребърка чантата ù, докато слушаше измишльотините на врачката.
И все пак днес бе петдесетият ù рожден ден. Разбира се, щеше да го празнува сама. Просто нямаше с кого. Но онова усещане, за някаква радостна съдбовност на този ден, все още живееше в нея, жилаво и упорито като хлебарка, оцеляваща зад кухненската мивка.
Марина почти с изненада усети, че стои с лице към циганката, която вече поема ръката и започва да дращи по нея с нечистия си, като че ли мъртвешки, нокът.
- Леле, како, жива да тe ожаля! Ма ти си била самичка, завалийката! Може ли жена като тебе да стои така ма, како! Ц-ц-ц!...
Марина се огледа неспокойно, но никой от хора ...