-ПЕТА ЧАСТ-
Когато се събудиха,беше три и петнадесет следобяд...Кармелита бе поела изцяло грижите за децата и в този ден,Ан отново беше благодарна,че им е намерила толкова добра детегледачка...
В четири слязоха в трапезарията,където Лукас и Анабела ги чакаха за следобедна закуска.Всички заеха местата си около масата и сякаш в синхрон с настроението им и прекрасно стеклите се обстоятелства,готвачката бе приготвила любимото им ястие-пълнено пиле.Само Анабела бучеше с вилицата парчето в чинията си и не сложи в устата си дори хапка...
-И така,млада госпожице,ще ми кажеш ли какво ти е?
-Не съм гладна.
-Анабела,та ти обожаваш пълнено пиле.
-Вече не!
-Така ли и защо?
-Реших,че щом тате вече няма да живее с нас,няма да има кой да го прави толкова хубаво...
Очите й бяха изпълнени с безкрайна тъга...Карлос и Андреа се спогледаха и той й кимна уверено и подстрекателно.Ан стана от мястото си и отиде до Бела.
-Може ли да седна на твоето място,а ти да седнеш в мен?
Бела стана от стола и търпеливо из ...