-ТРЕТА ЧАСТ-
Вече беше почти полунощ,а Карлос още го нямаше.Децата отдавна спяха,а Кармелита си бе отишла преди три часа.Три часа,в които Андреа не спираше да мисли къде бе сгрешила?!С какво бе заслужила всичко това?!Защо децата й,толкова малки,трябваше да се сблъскват с жестоката действителност и да плащат за предишни грешки?
Във всекидневната беше тъмно,но Ан не спеше.Не можеше...Не искаше...Щом затвореше очи,се появяваха всички онези картини...Миговете на запознанството,любовта им...Мигът,в който разбраха,че очакват първата си рожба,а после Люк...Ражданията...А щом отвореше очеите си всичко изчезваше.Отново се оказваше сама в непрогледния мрак между четири стени...
* * *
Един час по-късно разбра,че това,което бе прекъснало неспокойния й сън,беше превъртането на ключа.Карлос най-после си дойде...Завари я седнала в леглото с подути очи и разрошена коса...
-Какво има,Андреа?Защо не спиш?
-Аз...Исках да поговорим,Карлос.
-За какво?Нещата са ясни!
Обхвана я дълго подтискан гняв:
-Не,нищо ...