І
ДЕЛЯН
Бай Димо вдигна чашата, пълна догоре с ледена Mahou и се усмихна широко над отрупаната с чинии масичка:
— Хайде, наздраве, моето момче!
— Наздраве, Бай Димо!
Делян отпи от бирата и набоде на вилицата вдигащата пара наденичка.
— Защо настояваше да дойдем тук, в кафето на гарата?- попита той.- В Мадрид има толкова хубави заведения!
— Тук исках да те почерпя аз!- врътна глава мъжът срещу него.-Тук, на Аточа, дето за пръв път в живота си щех да падна от глад! И то заради моя…Нема значение!
Бай Димо махна снизходително с ръка и продължи:
— И дето ти, чуждия и незнайния, ме усети и пожали!...Такива вкусни манджи като тогавашните нивга не бех ял!
Протегна вилицата си към препълнената чиния, набоде една от уханните наденички и с видимо удоволствие отхапа половината.
— Хапвай, хапвай!- побутна той чинията към младежа.- Ето тук още и руска салата, и маслинки, и чушлета, и картофки!...От сичко, дето имаше на тезгяха, посочих на момчето да турне в чиниите, да си не тръгнеш гладен! ...