І
ДЕЛЯН
— Извинете! – каза Делян.
Момичето си струваше едно извинение, макар, че то се беше блъснало в него, улисано в разговор по мобилния телефон.
— Вие извинявайте! – дръпна се, леко смутено тя и му се усмихна широко.
Младежът и се усмихна в отговор. Живееше в Мадрид повече от година, но още го впечатляваха щедрите усмивки и изрази на учтивост, които испанците си разменяха на обществените места. Първите думи, които новопристигналият тук научаваше, бяха "gracias" и "perdone" (благодаря и извинете).
Намести по- удобно раницата с инструментите на изтръпналото си рамо и забърза напред. Централното фоайе на гарата го посрещна с обичайната за късния следобед върволица от хора. Аточа беше един от основните транспортни възли на града и ежедневно през нея минаваха десетки хиляди пътници. Жегата беше непоносима. Във вагона на метрото беше по- хладно, но тук нямаше климатик и едва се дишаше.
Делян се запъти към изхода за трети перон, откъдето тръгваше влакът за Торехон де Ардос, но се сети, че ...