І
ДЕЛЯН
— Само да ми паднеш, петленце!- изпъшка Делян и се обърна на другата страна- Опашчицата ще ти оскубя!
Матракът на широкото легло изскърца под тежестта му. Знаеше, че трябва да става. Също така знаеше, че точно след тридесет минути петльовото кукуригане пак ще се разнесе от телефона и няма да спре, докато той не стане и не натисне копчето.
Откъм отсрещния ъгъл се чу тихото жужене на вибриращия телефон и след това повторно ясно " Кукуригу-у-у" изпълни малката стаичка. Делян протегна ръка, но етажерката беше далече. Той си го знаеше. Нали точно затова беше оставил телефона си на нея, за да не може да го угаси и да заспи отново. "Как съм се отпуснал! До миналата година тичах всяка сутрин по три километра!"
— Ида, петленце!
Стъпи решително на пода, затвори очи и произнесе твърдо на глас:
— Днес ще бъде прекрасен ден, пълен с добри чудеса! Благодарен съм!
Откакто се помнеше, казваше тези думи сутрин. Дядо му Дельо го беше научил. Още не можеше да казва "р", но изричаше вълшебното зак ...